Дълговете на шейх Ахмад

Шейх Ахмад непрекъснато бил длъжен. Взимал големи суми от богатите. И ги давал на бедните дервиши по света. Изградил теке от заеми. Бог винаги му плащал дълговете. Пророкът казал, че винаги има два ангела, които се молят на пазара. Единият казва:

- Господи, дай на бедния скитник помощ.

А другият:

- Господи, дай на скръндзата отрова.

Специално предишната молитва, когато минавал някой скитник, като Шейх Ахмад, длъжен с години. Той сеел семената на суфизма дори съвсем до смъртта си. Когато знаците на смъртта били ясни, той бил обкръжен от своите заемодавци. Кредиторите стояли в кръг, а големият шейх в центъра, топейки се в себе си като свещ. Кредиторите с едни кисели лица, загрижени и трудно дишащи ...

- Погледни тези отчаяни хора – помислил  си шейхът. Те си мислят, че Бог няма 400 златни динари да им даде.

В този момент, момче от вън повика:

- Свежа халва! Свежа халва!

Шех Ахмад даде знак да отидат и да купят цяла тава с халва. Може би ако ядат малко сладко, тези хора няма да ме гледат толкова горчиво. Слугата отиде при момчето.

- Колко е халвата?

- Половин динар и малко отгоре.

- Недей много да търсиш от суфите сине, половин динар е достатъчен.

Момчето дало халвата, слугата я донесъл на шейха и той я раздели на кредиторите като им каза:

- Моля ви, яжте и бъдете щастливи!

Чинията бързо била изпразнена, а момчето си чакало половиния динар от шейха.

- От къде да намеря толкова пари? Тези хора може да ти кажат колко съм длъжен. А и аз скоро отивам оттатък.

Момчето хвърлило чинията на пода и почнало да ридае на цял глас ...

- Ааа.... по-добре да си бях счупил краката, отколкото да дойда тук.

Тълпа се събрала - момчето продължавало да ридае:

- Ооо шейх баба, моят господар ще ме бие ако се върна без нищо.

Кредиторите казали:

- Как можа да направиш това? Не стига дето изяде всичките пари, а сега направи още един дълг преди да умреш. Защо?

Шейхът затворил очите си и не отговорил. Момчето ридаело до след пладнешката молитва. Шейхът се скри под покривката. Доволен с всичко, доволен с Вечността, доволен със смъртта и изцяло незагрижен за цялата тази шумотевица около него.

- На пълнолуние яхнал лунната нощ. Мислиш, че луната може да чуе кучетата, които лаят долу? Кучетата правят това, което трябва да правят. Водата не губи своята чистота заради малко тревичка паднала в нея. Кралят пие вино на брега до зори, слушайки музиката на водата, и не обръща внимание на жабата която кряка.

Тези пари са толкова малко, ако всеки от кредиторите дадеше по малко, щяха да ги съберат. Можеше да дадат на момчето, но духовната мощ на шейха ги спря, да не се случи това. Никой нищо не даде на момчето. На следобедната молитва слугата дошъл с чинията от приятеля на Ахмад, богат човек, с покрта чиния. Шейхът открил чинията и там имало 400 златни динари в единия ъгъл, а в другия половин динар, завит в парче хартия.

Изведнъж - плач от всякъде:

- О крал на шейховете, господарю на мистерията, прости на нас, ние бяхме обсебени, полудяли ... плачели кредиторите.

- Добре. Няма да бъдете взети под отговорност за това, което сте казали и направили. Тайната тук е, че аз поисках от Бог начин да ви покажа как момчето плаче. Докато не заплаче момчето, Божията милост няма да пристигне. Нека това момче бъде като зеница във вашето око, ако искате да носите дрехата на духовната извисеност, нека вашите очи плачат с такъв копнеж.

- Ти който се роди и донесе мистериите, твоят глас гръм ни направи много щастливи. Реве лъвът на сърцето и ме разкъсва отвътре.

Когато човек си спомня за Бог, чисти огледалото на сърцето. Този копнеж, който имаме. Да има интензитет в това нещо. Трябва да има сърце, с цяло сърце. И тогава плодовете може да ги почувстваш на момента, като това момче. Иначе онези за 400 динара, какви физиономии. Момчето за половин динар е чисто. Тези много ги били в живота и ...