Историята за раждането на Ганеша

 

The Master speaks...

 

Това е историята на раждането на Ганеша. Ганеша със слонската глава. Неговото раждане е такова странно.... Шива, баща му си прави дете, ама не знае, че направил дете. Парвати зачева дете и го ражда, а Шива отива и медитира като саняси, като садху. Оставя детето и жена си и отива да медитира. И така го няма много време. Детето порасва, минали много години, става мъж. Един ден майка му, Парвати, отива да се къпе и казва на сина:

- Синко пази тук вратата, аз влизам да се къпя, някой да не влезе в къщата.

Оставя го на вратата да пази вратата на къщата, да пази майка си докато се къпе. Това са моменти когато Парвати няма дрехи. Когато няма дрехи е опасно време и трябва синът да я пази. Много са дълбоки, само изглеждат такива... 

А тя е шакти, тя е енергията на Шива, Парвати. И тя се къпе, а синът пази вратата, и междувременно идва Шива. Връща се от дълго пътешествие, медитация и т.н. самадхи. Такъв като садху, само с една прераска, в пепел, с един тризъбец такъв, с един барабан. Тризъбец, змии около врата, в пепел целият се връща Шива и малкият му застава на пътя и му вика:

- Чакай чичко, къде отиваш.

А той негов син, обаче той не знае, че му е син. Шива не може да си познае детето. Странни истории... а и не знае, че има. За един Бог, много голяма неосъзнатост. Да не може собственото дете да познае, да не може да знае, че има син. И т.н. ама така е историята.

Той му казва „чакай” и той не може да познае,че е баща му. Не могат да се познаят. Казва:

- Не може да влезеш - кой си ти?

- Кой съм аз? Ти мене ще ме питаш?

 Това е голяма обида и Шива, той е много гневлив, това е едно от неговите аспекти, той бързо се разгневява, Шива бързо пламва, малко е сприхав и плавма. И с един поглед му разпръсква главата на момчето, само с един поглед и го обезглавява, дематериализира му главата с един поглед. Значи може да си представите каква сила има този поглед, ришите имат много силен поглед. Когато медитира човек много, той акумулира наистина една сила в себе си, шакти. И може да погледне някой и може буквално да го убие, да го разболее човека. Ако с негатива му прати този поглед, може да го разболее.

Шива, като погледнал малкия, му разпръснал главата и после излиза от там Парвати и:

- Какво направи?

 Шива рекъл:

- Какво, той ми пречи, ме спира.

- Това е наше дете ти уби сина си, му казала Парвати.

Сега щеше да е интересно ако бяха продължили да се карат и той да каже: „от къде да знам, че е мое дете”, ама няма. „А и аз толкова време отсъствах, от къде да знам, че е от мене.” Ама няма, това е човешка вече кавга. И Шива и повярвал на Парвати и казал:

- О, сине сине, нищо сега ще му сложа друга глава.

Минавал един слон наблизо, малко слонче и той му отрязал главата и му я сложил. Вместо човешка глава, слонска. Това било първото живо същество, което било най-близко. Сложил слонска глава на детето и то оживяло. Дали му име Ганеша. Повечето ръце представляват повече качества. Като видиш повече ръце, той държи във всяка ръка едно от качествата, с които работи като божествено същество. Той не работи само с едно нещо или с две неща, а работи със стотици неща и трябва да има сто ръце, за да може с всички неща да работи.

Божествените същества, полубоговете, те работят с много неща, не работят само с една секира или едно копие, и с едно цвете и една раковина, а имат много неща. Имат и стрела, въже, меч и какво ли не и във всички тези ръце държат едно нещо от тези неща, с които работят, и които проявяват. Например може да видиш, че държат.... Например Кали държи огън в ръката. Божествената майка държи огъня за жертвоприношенията в ръката. Значи всички жертвоприношения са в нейните ръце. Тя ги получава, това е символично. После има да кажем съд един в другата ръка Кали, това значи, че съда има вино. Изпива кръв. Или кръв в този съд. Това значи, че убива демоните и им изпива кръвта.

Има една история за демоните, че те се размножават, колкото ги убива. От всяка капка кръв по едийн нов се появява. И Кали, за да спре тази експанзия на демоните, представи си един демон убиваш и колкто капки има демона от всяка капка по един нов демон се ражда. Става войска, огромна вийска от демони, които се размножават от самосебе си. Тя ги убива, те стават все по-многобройни. Кали тогава взима мъдро решение и им изпива кръвта и не могат да се размножават повече. Изпива кръвта на демоните, в себе си ги унищожава. Всеки демон го убива и му изпива кръвта. Това  изглежда страшно. Тя е с един език.... кървава... За това и викат Бхайрави, страшната, защото изпива кръвта на демоните.

Един пита „добре де, защо Кали трябва да изпива кръвта,  не може ли просто светлината да си покаже и демоните ще умрат от нейната светлина”, понеже със силата на божествената шакти, енергия, така може само светлината да се покаже и демоните ще умрат от светлината. Те не могат да изтърпят светлината, те умират от нея, няма търт мърт. Божествената светлина не могат да я изтърпят, то е много голяма сила, те се пекат, умират, това ги мъчи, това е голямо страдание. И пита „защо не може тази светлина да покаже и те ще умрат” и тя казва – „от състрадание към тях”, защото ако само покаже светлината, те ще отидат по кармата, значи кармата е - ако си демон, ще отидеш в адските светове, ама ако те убие лично Кали или Дурга своеръчно, ти влизаш в лично отношение с Нея, а като влезеш в лично отношение..., някой да те убие това е много личен контакт нали? Доста близък контакт, да те убие, все пак ти отнема живота, ставате много близки.Убивайки демоните, те стават близки с нея. И тогава Тя ги вдига в по-висшите светове и всъщност така ги спасява от това да идат в адските светове. Така по някой начин ги вдига тези души на по-висше ниво. От състрадание към тях, да не страдат, защото ги вдига в по-висшите светове.

Защото ако те убие Кали или те убие Дурга или Кришна или Рама ако някое божествено същество убие демона, демонът се спасява, отива в божествена светлина. За това вайшнавите казват, тия махавалите, които обожават светлината, са като демони. Защото където отиват демоните, там отиват и тези йоги, махавалите, а там в светлината и демоните отиват. Не са по добри от тях.

Това е цялата история за светлината. Обаче само до някъде е точно защото не е точно така. В смисъл то е така, ама и не е. До някъде е точно, винаги е точно, защото вижте, има много работи, които са полуистини, и които са истинни, ама не са точно така. И когато кажеш, тя ти звучи истинно.

И йогите които отиват в Брахма Джоти, в светлината изчезват, се сливат с Божествената светлина, те са като демони, които се сливат с Божествената светлина. Дали Йоги, дали Раван няма значение. И демонът и йогито отиват в светлината и се спасвяват, ама всъщност не се спасяват, защото в светлината няма спасение, те изчезват и пак се връщат тук. Докато вайшнавите отиват във Вайкунта Лока и там си престояват до край. Там са във вечно забавление с Кришна и не се раждат отново. Или ако се родят се раждат като предани служители, да служат на Кришна. Докато тези, другите избират погрешния път. Отиват в светлината и там изчезват. Обаче вижте,това е донякъде истина. Ама само до някъде, защото не знаем какво се крие в светлината. За това какво е Брахма Джоти, какво е светлината.