Рабия

В петък вечер емирът на Басра бил заспал дълбоко, но се събудил рано, когато на разсъмване в градината на двореца  запели птици и от нежния утринен ветрец се надигнала леката завеса на открития прозорец в неговата спалня. Емирът не искал да става и позавидял на своите поданици, за които петъкът бил ден за почивка, установен от Пророка, а него, емирът и техен владетел го очаквали скучни дела, тъй като управлението на страната и почивката са несъвместими. Дошло време за утринната молитва, емирът я прочел усамотен от света под тънко покривало.  А след това той почувствал, че сънят му се връща отново. За да отхвърли неканения гост, емирът дал обет сто пъти да спомене Пророка и веднага започнал с благоговение да повтаря името му. Още при първите споменавания, на емира му се сторило, че неговият обет не е достатъчен за изкупуване на неговата вина в отклонението му от държавните дела. Той увеличил броя на своите призовавания на Пророка на петстотин, но веднага след като взел това решение, сънят отново се върнал и го победил насред зикъра и той не успял да изпълни обета си.

Същата нощ, в уютна къщичка, която повече приляга да се нарече колиба, където живеел обеднял шивач с жена си и трите си дъщери, се очаквало не много желано допълнение към семейството. Жената дълго се мъчела да роди на слабата светлина на светилника, който едва осветявал стаята, а нейният съпруг страдал в очакване. Маслото свършило в светилника, а те били толкова бедни и нямали надежда, че могат да получат масло за светилника си от които и да било съседи. Тъмнината и умората свършили своята работа и мъжът заспал неспокоен сън, въпреки стоновете на жена си. В съня той видял Пророка и го чул да казва:

 - Не тъгувай, тази нощ ще се появи още една дъщеря, която е предопределена от Всевишния със специална съдба. На нея и предстои да стане велика светица, една от тези, на които се крепи нашият свят. А ти утре предай на Емир Басра писмо, в което от мое име му напомни, че той наруши дадения ми обет, съкращавайки числото на възпоменанията и в това писмо поискай сто динара, за да изкупи вината си.

Дъщерята, за която говорил Пророкът се родила в петък, на разсъмване. Шивачът и неговата съпруга я нарекли Рабия, което означава „четвърта”. На целия свят предстояло да чуе и да я запомни под това име. Но славата я чакала след много години, а на този етап пред баща и възникнал проблем - как да издържа семейството си, в което се появило още едно гърло.

И тук той си спомнил за думите на Пророка, за нарушението на обета на емир Басра, и дума по дума написал всичко, което чул от Пратеника на Бог в съня си, на хартия. Завършил писмото си с молба, да му бъдат дадени сто динара. По пътя към двореца, страх обхванал бедния шивач. Той се отказал от идеята сам да се яви пред емира и решил да предаде писмото чрез някой от слугите. А слугата, на който той предал своето писмо, като видял, че в него пише за пари, го предал на ковчежника.

Като прочел писмото, ковчежникът побеснял и надал такъв вик, че разбудил емира. Емирът се появил в залата, където вилнеел  ковчежника, който управлявал държавните разходи. Като видял емира, ковчежникът утихнал, емирът взел от ръцете му писмото и се задълбочил в него. Не вярвайки на очите си, емирът препрочитал написаното от шивача няколко пъти. Ковчежникът междувременно, снишил глас, но продължил да ругае неканения гост. Най-накрая емирът успял да се откъсне от писмото и като чул последните думи на ковчежника тихо му казал:

- Не си прав. Пред нас не стои луд човек или мошеник, защото всичко, което е написано в това писмо, може да знае само Пророкът, на който аз, в пълно уединение дадох своя обет. А това означава, че ръката на този човек е водена от самия Пророк. Затова ние не само ще изпълним това, което той повелява да направим за този човек - ние, помнейки вниманието оказано ни от Пророка, незабавно ще раздадем на бедните хора десет хиляди динара, а на този, който ни донесе тази новина, ще дадем не сто, а петстотин динара.

Чувайки думите на емира, шивачът бил много щастлив, но помолил да му бъдат дадени само сто динара, тъй като повелята на Пророка трябвало да бъде изпълнена с точност.

- Защо изобщо са ти на теб тези пари, ако се ползваш с доверието на Пророка ? – попитал емирът.

- Необходими са ми, за да изхранвам децата си. С жена ми имахме три, а тази нощ се роди четвърта дъщеря. Ние така я и нарекохме – Рабия.

- Е – казал емирът - пожелавам късмет на теб и на твоето семейство. Върви си с благословията и милостта на Всевишния и ако пак имаш нужда, не забравяй, че вратата на моята хазна винаги ще бъде отворена за теб.

Получените от емира сто динара свършили много бързо и бедността се върнала отново в това семейство. Да отиде отново при емира, за нова сума пари, шивачът се срамувал, а скоро житейските трудности си казали своето и той и съпругата му един след друг напуснали този свят, оставяйки децата си сираци.  

След смъртта на родителите им, по-големите сестри напуснали Басра, надявайки се на помощ от роднини, които живеели на други места из Арабия. Глад настъпвал към малката къщичка, където останали третата и четвъртата дъщеря на шивача.

- Аз не мога да живея в страх и в очакване на гладна смърт, казала веднъж третата сестра,  хайде да заминем заедно.

Но Рабия само поклатила глава.

- Моето място е тук - тихо казала тя, след като затворила вратата след сестра си.

След известно време, цялата улица, на която се намирала къщата на Рабия, попаднала под властта на алчен и користен човек. Всеки, който можел се откупил от него, но Рабия нямала пари, нито каквото и да е ценно имущество и този злодей като изплащане на несъществуващ дълг я направил своя робиня. В богатата му къща, Рабия била принудена да върши всякаква работа.

Веднъж я изпратили на пазар. Изпълнявайки заръката на стопанина, тя купувала продукти, когато изведнъж усетила върху себе си втренчения поглед на някакъв мъж. Това я изплашило и тя побегнала. Сторило и се, че подозрителният мъж я преследва и ускорила крачка, но се спънала и паднала в прахта, счупвайки дясната си ръка, която при падането държала пред себе си. И тогава заплакала и през сълзи се обърнала към Всевишния. Тя нямала намерение да се оплаква на Бог, но нейните устни произнесли съвсем други думи:

- Ето, аз лежа тук със счупена ръка. Няма нито майка, ни баща. Лош човек ме направи своя робиня. Но тези беди – са само външната обвивка на моя живот и той не е бреме за мен, когато мисля за теб и се старая да бъда такава, че ти винаги да оставаш доволен от мен. Ако знам, че това е така, то за мен не са страшни никакви несгоди.

Изведнъж тя чула глас отгоре:

- Не беди и несгоди са същността на живота ти. Те ще бъдат забравени, а ти ще постигнеш такива висоти, че приближените ми ще те приемат в своят кръг и за тях, ще бъде чест да общуват с теб.

Рабия с вълшебна лекота се изправила и като че ли на крила влетяла в къщата на господаря си, която до този момент била за нея дом на нейната скръб. Работата и споряла, въпреки че през деня тя постела, а нощите прекарвала в молитва. Един ден нейният господар я сварил да се моли и чул нейната молитва към Всевишния:

- О Господи мой! – въздъхнала силно тя - прости ми, че само нощите си мога да ти посветя. Ти знаеш всичко, и знаеш, с колко тежък труд е изпълнен деня на робинята, принадлежаща на този, който по Твоята воля ме направи своя собственост. Но даже изпълнявайки домакинската работа по нареждане на господаря ми, аз държа сърцето ми свободно, в което Ти напълно властваш!

Господарят, който подслушал молитвата на робинята, бил потресен от вярата й. Той видял в нея съвършен човек и на сутринта я извикал при себе си, обяснил й, че тя е свободна и после смирено я помолил да окаже чест на дома му и да остане в него, за да може той и всички, които живеят с него, да имат възможността да и служат, като превърне своето жилище в благословена обител. Но Рабия отказала неговото предложение. Тя била уморена от безполезната суета на окръжаващите я хора. В допълнение към свободата, на нея и било необходимо усамотение от света, за да остане насаме с Него и тя се оттеглила в пустинята.

Нейният път през пустинята я водел към Мека и до тази светиня тя пътувала няколко години. Даже когато я напускали силите, тя продължавала да се движи, придвижвайки се на колене или пълзешком. Нейната воля за живот се поддържала само от любовта към Всевишния и тя непрестанно се стремяла към Него в своите мисли и молитви.

От време на време тя чувала Неговия глас и се осмелявала да влиза в диалог с Него. Всевишния укорявал Рабия в недостатъчна отреченост от света на смъртните, която не й позволявала да изгори в светлината на Неговата слава и пречистена, да остане сред живите. В отговор Рабия признавала, че тя не е уверена в своите способности да съзерцава Неговия лик в цялото му великолепие и се молила на Всевишния само да и помогне да пречисти душата си и Той да я изпълни със Себе си, за да може тя да усеща своята безгранична близост с Него.

- Освен това, за този който може да умре за своето его, - отговарял гласът, - аз ставам по-близо, отколкото неговата „шийна” вена и всички начинания на такъв човек ги обръщам в прах и те повече не го вълнуват. Ти все още не си отворена напълно към Мен и част от пространството на твоята душа се скрива зад завеси. Отърви се от тях и аз завинаги ще заживея в твоето сърце и ти ще стъпиш на Пътя, за който мечтаеш.

Всяка крачка на Рабия след такива беседи я приближавала към заветния Път. В Басра тя се върнала човек, чиято святост се увеличила стократно. Там я очаквал родният й дом, където тя живяла толкова години. Нейният бивш господар и го върнал, изпълвайки го с красиви съдове и разкошно легло, приготвяйки както му се струвало на него, скромно жилище достойно за свята жена. Но Рабия решила, че в този дом има твърде много красиви и ненужни вещи и тя го помолила да си ги вземе обратно, оставяйки тази бедна обстановка, към която тя е привикнала от детство.

Намирайки се на път, за чието продължение постоянно й били необходими сили, Рабия била принудена да наруши поста. Тя се чувствала виновна, въпреки че знаела, че Законът разрешава на пътниците да прекъсват поста си и тя веднага при връщането си в Басра започнала да пости.

Постът и бил много строг и на осмия ден, нейното инстиктивно и земно „Аз” се помолило:

- Дълго ли ще продължават моите мъчения? – казал и гласът на тялото. – Не е ли време да завършиш поста?

Още не бил спрял гласа, когато на вратата на дома се появила непозната жена, която мълчешком и подала кошница и кана с вода. Рабия почувствала, че в кошницата има храна и приела появяването на тази жена за знак на Всевишния. Тя внесла кошницата в стаята. В това време, на вън вече се стъмвало и Рабия излязла за светилник, но когато се върнала, гладна котка завършвала своята вечеря, преглъщайки храната от кошницата. 

Рабия взела каната да пие вода, но на каната й паднала дръжката, той се преобърнал и водата в него се изляла. И веднага от някъде в тишината в дома влязъл порив на вятъра и изгасил лампата. Тогава Рабия осъзнала, че тя неправилно изтълкувала случващото се и че ако появата на храна и вода били знак, то и това бил знак, че Всевишният е недоволен от нея. И тогава тя се обърнала към Него:

- Защо се случва това, какво е станало? От какво си недоволен? – попитала тя, приемайки молитвена поза.

Всевишния в това време бил близо до нея и неговият отговор последвал незабавно:

- На теб ти е необходимо окончателно да решиш, в какво виждаш смисъла на своя живот. Ако той се състои в придобиване на земни блага, то Аз ще направя така, че всички богатства на света ще бъдат на твое разположение, защото за това е необходимо само да Ми кажеш „Да бъде” и решението Ми ще се сбъдне. Но знай, че в този момент Любовта към Мен ще напусне твоята душа и сърце, защото тя е несъвместима със светските цели, и оплакванията от трудностите на живота, в действителност само прикриват стремежа към земни блага.

Разбирайки тези думи на Всевишния, Рабия прогонила от своето сърце всичко, което може да попречи в служенето и на всепоглъщащата любов към Него.

След следобедния намаз, Рабия обикновено излизала от къщи и се разхождала до реката. Тя се уединявала на нейния бряг и дълго се взирала в течащата вода. Течението на Тигра и напомняло за течението на собствения й живот, в който имало свои бързеи и водовъртежи на времето. На нея и се искало, животът й да стане време на съзерцание на лика на Всевишния и това съзерцание да продължавало не само този, но и следващите животи.

Веднъж, по време на своите пътувания, Рабия срещнала своя  връстник, довереника в нейните детски игри. Видът му бил ужасен – целият бил омотан с някакви дрипи, само очите му горели с болезнен блясък.

Рабия състрадателно се позаинтересувала какво се е случило с него и този човек, започнал да се оплаква от неизвестна болест, предизвикваща нетърпими болки в цялото му тяло – от главата до петите.

- Отдавна ли се е случило това с теб? – попитала Рабия.

- Вече седмица продължават моите мъчения - бил отговорът – до преди това бях силен като слон и нито една болест не ме засягаше и даже слабо неразположение в живота си никога не съм чувствал.

- А сещал ли се се през всички тези години поне веднъж да благодариш на Всевишния, за даденото ти здраве? – попитала Рабия.

 Отговорът бил мълчание и тогава тя казала на връстника си:

- Свали своите дрипи и дай да Му се помолим заедно!
Те още не били завършили с молитвата и неговите болки престанали и той започнал да благодари на Рабия, обявявайки се за неин вечен длъжник.

- Ти за всичко си длъжен на Него, не на мен. Помни това винаги и не бъди небрежен! – казала Рабия.

Когато те се разделили, Рабия решила пътьом за своя дом да мине през пазара, за да си купи някаква храна, тъй като в нейния пост настъпило прекъсване. Там тя станала свидетел на страшна сцена: богат търговец гръмко ругаел възрастна жена за това, че неговият дюкян, в който тя търгувала не му носил дохода, който той очаквал. Жената се опитвала да му обясни, но той все повече се палел и в края на краищата я изгонил навън.

Когато Рабия се приближила към нея, жената горчиво плачела, нареждайки, че сега няма къде да отиде и ще умре то глад. Рабия се приближила и я хванала за ръка.

- Ти питаш, кой сега ще се грижи за теб - казала Рабия, - а аз мисля, че ти трябва да се погрижиш за някого. Например за мен.
Жената с недоумение погледнала Рабия, защото и се сторило, че е чула погрешно, а Рабия продължавала:

- Не разбирам какво те удивлява? Аз живея сама, и аз също съм самотна, както и ти. Аз имам къща. Не е голяма, но за двете ни ще има място. Върви след мен без излишни разговори. Виждаш ли – вече се стъмва, а аз не обичам да ходя по тъмно по улиците.

И те заживели заедно.

От пръв поглед квартирантката на Рабия се запознала с нейното скромно домакинство - стомна със отчупена дръжка, плетена тръстикова рогозка, заместваща леглото и гладък камък, служещ за възглавница и тя разбрала, че съдбата я е събрала със свята жена. Докато тя се оглеждала, Рабия започнала своята дълга молитва. Изчаквайки края на тази молитва, устремена към Всевишния, гостенката я попитала, дали в такива молитви преминава целия живот на нейната домакиня. Рабия кимнала в отговор и видяла, че жената е изморена и измъчена от всичко, което се случило с нея през този дълъг ден и я изпратила да спи на удобно легло, което тя самата не ползвала откакто стъпила на пътя на Любовта към Всевишния и с всички сили на своята душа се старала не само да издържи на този път но и да продължи движението към блестящата цел. На нея не и се спяло и тя извършвайки вечерната молитва, излязла на двора. Изкачила се по външната стълба на покрива на своята къща и там, където с Него я разделяло само звездното небе, тя продължила своята молитва. Постепенно думите на тази молитва, като че ли подчинявайки се на чужда воля, започнали да се превръщат в стихове:

О Всевишни!

Погледни как блещукат звездите!

По Твоята воля на земята цари сън.

Спят царе, а при портите на техните дворци бодърстват стражи.

Спят прегърнати влюбените,

И тяхната близост пази любовта.

И само аз сама стоя тук пред Теб.

Много очакват Твоите милости.

Дай на всеки, това, което е заслужил.

Аз искам само едно: да си спомням за Теб

Всеки миг от своя живот.

Любовта ми откри за Теб моето сърце,

И аз живея с надеждата за

Твоето присъствие в него

В този и в следващите животи!

Рабия продължила своята молитва през цялата нощ и на разсъмване, през сълзи помолила Всевишния да и даде знак за това, че нейната нощна молитва е приета от Него и след това слязла долу, за да посрещне новия ден.

Много подробности от безгрешния и чист живот на Рабия са станали известни на хората, благодарение на нейната квартирантка, и много от тези хора започнали да я почитат като светица, макар че тя лично се стараела да не дава повод за такива слухове. Въпреки всичко славата и растяла и както винаги се случва, се намирали и хора, които смятали, че тя не може да бъде достойна за такава слава. Някой от нейните недоброжелатели твърдели, че жената не може в своята духовност да стане равна на мъжа, други подозирали, че Рабия просто създава шум около себе си, за да привлече към себе си внимание и да се прослави, и всички тези хора заедно решили да изкарат тази измама на бял свят.

За тази цел няколко човека, които нито Рабия, нито нейната съжителка и помощница не познавали, се облекли в износени наметала и представяйки се за поклонници, отишли в дома на светицата. Рабия в това време четяла утринната си молитва, която не можела да прекъсна по никакъв начин и затова неканените гости били приети от нейната помощница. Те й казали, че идват от Ливанските планини и се отклонили от пътя си към светинята на исляма, само заради това да посетят Басра и да се видят с Рабия. 

 Прислужницата ги помолила да почакат до края на молитвата и все пак като съвършени хора, пречистили, както се очаква своята душа и сърце преди поклонничеството, да излекуват със своят „дъх” болните й от много плач очи. Лъжепоклонниците почувствали, че са попаднали в капан, тъй като те отлично знаели, кои са те и знаели, че не са способни на никакви чудеса. Но нямало на къде да ходят и те решили да изпълнят молбата на прислужницата, а после да поискат някакво правдоподобно обяснение на това, че от тяхното „подухване” нищо смислено не се получило. И те придавайки си важен вид, заедно духнали в очите на прислужницата. Какво било тяхното изумление, когато прислужницата на мига се излекувала. Прислужницата побегнала към Рабия, за да й разкаже за чудото. Рабия веднага перкъснала молитвата си, но когато излязла при гостите, нямало и следа от тях. Те разбрали, заради кого Всевишния позволил да се случи това чудо, и че Той направил това, за да ги посрами и за да разберат, против кого те кроят своите коварни замисли.

Колкото безгранична ставала Любовта на Рабия към Всевишния, толкова повече чудеса се случвали около нея, но тя се молила и не забелязвала това, което удивлявало хората,  появяващи се в нейна близост. Ето разказ за едно чудо, съхранило се в паметта на много поколения. Бил ден за съд и емир Басра заел съдийското кресло. Разглеждането на поредното дело започнало с това, че в залата въвели човек, признаващ се за крадец, ограбил немалко домове в Басра и нейните околности, но сега се разкаял за своите постъпки и молил емира да прояви към него милосърдие и да му даде възможност да изкупи греховете си. Такова дело емирът разглеждал за първи път и за да вземе справедливо решение, той се позаинтересувал от подсъдимия - кое го е довело до такова искрено разкаяние.

О велики емире – казал крадецът -  с мен се случи такова нещо, за което аз се страхувам да разказвам, защото никой няма да ми повярва.

-  Разкажи за него, и ние ще решим- заповядал емирът.

И крадецът разказал, че недалеч от неговото жилище, на неговата улица има беден дом, в който живеят две жени. Този дом не се заключвал нито вечер, нито през деня – даже и когато  квартирантите го напускат и затова ми се стори, че аз с лекота ще успея да намеря нещо ценно там. Онзи ден бях там, но от това, което можеше да се носи, аз открих само покривалата на жените. Разгледах ги и реших да ги взема, надявайки се да ги продам и да получа малко пари. Но когато с тях се опитах да изляза през отворената врата, не можах да го направя. Тогава аз върнах воалите и безпроблемно напуснах къщата. Аз отново се върнах за покривалата, и отново някаква сила ме прикова на място. Няколко пъти повтарях опитите си, но къщата ме пускаше само, когато бях с празни ръце.

В началото това даже ме забавляваше, но след това неочаквано се чу глас от някъде. Звучаха страшни думи: „Даже Сатаната не се осмели да дойде тук, за да навреди на моята слугиня Рабия, а ти - един прост крадец, поиска само нените воали! Махай се от тук и помни, че такива като нея са много малко сред смъртните и техния Приятел винаги бодърства и няма да позволи Злото да докосне техните светли души, открити само за Мен!”

Чувайки този глас, аз вече не можех да продължавам своите зли дела и товара на моето престъпно минало ме доведе в твоя съд, о велики емире – с тези думи, този странен човек завърши своят разказ.

Но емирът сякаш забравил за намерението си да съди виновните. Споменатото в разказа на разкаялия се крадец име „Рабия” го върна в неговото собствено далечно минало: той си спомни как преди повече от 25 години пред него стоял беден шивач с писмо продиктувано то Пророка и му разказал за раждането през нощта на Четвъртата му дъщеря. Съвпадението не било случайно: Четвъртата – Рабия – пораснала и сега, пазена от Всевишния правила чудеса. Той трябвало да я види веднага и емирът, освободил бившия крадец от наказание и веднага се запътил към нея. Било вече късен следобед и прислужницата на Рабия подготвяла своята скромна храна за вечерната трапеза, когато на вратата се почукало. Отваряйки я, прислужницата едва не загубила съзнание: пред нея стоял емирът, неговият везир и свитата.

- Казаха ни, че тук живее жена, на име Рабия - казал емирът. Аз бих искал да се видя с нея!

Прислужницата, трепереща от вълнение изтичала в стаята, където потънала в мисли за вечното, в сумрака стояла Рабия. За да се върне в света на безполезните неща и било необходимо време и емирът, който не бил свикнал да чака, се разхождал напред назад горейки от нетърпение. Накрая пред него застанала Рабия. Когато я видял, емирът притихнал от възторг: никога в неговия живот той не бил виждал такава ослепителна красота и на него даже му се сторило, че над нейната глава за секунди се появил светещ ореол. Но Рабия никога не обръщала внимание на това, какво впечатление прави на хората и затова спокойно се позаинтересувала, какво иска великият емир от такава бедна и незабелжима жена като нея.

Емирът не отговорил на въпроса й той бии дълбоко замислен и не обърнал внимание на факта, че мисли на глас: „Та ето това е тази, която привлече към мен вниманието на Пророка!” И отново зазвучал тихият и нежен глас на Рабия, молещ го да й обясни, какво той има предвид. И тогава емирът и разказал историята, която се случила с него в деня на нейното раждане.

Като чула, че нейният баща, по писмо продиктувано от Пророка, полчил сто динара, Рабия казала, че ако тези пари и били предложени на нея, тя щяла да ги откаже. Но после добавила, че тъй като нейния беден баща е изпълнявал прякото указание на Пророка, той бил длъжен да ги приеме. Емирът бил очарован от тихата, но твърда и независима реч на Рабия, тъй като той бил привикнал към роболепието на придворните и страха на поданиците.

Рабия междувременно се позаинтересувала, защо той сега, когато са минали толкова години е решил да я намери и посети. Тогава емирът и разказал за покаялия се разбойник, за когото Всевишният направил неприкосновен нейния живот и вещи. Емирът завършил разказа си с предложение към Рабия да му стане жена, за да може той напълно да я освободи от светските грижи и за да може тя да се моли, без да отвлича вниманието си от неизбежните житейски проблеми. Но Рабия му отказала, заявявайки, че от ранна детска възраст се е посветила на Бог и Той се грижи за нея така, както се грижи за всички хора в двата свята и се уверява, че всеки получава това което заслужава, без значение кой е той в сегашния си живот.

- Така че, струва ли си да му напомням за обстоятелствата на моя живот, ако на Него всичко му е известно? – завършила своята реч Рабия.

Емирът разбрал, че той никога няма да е в състояние да убеди своята събеседница и стараейки се поне външно да запази  достойнство, се оттеглил със смут в душата си.

А Рабия казала на прислужницата, занапред да не пуска никого при нея, дори и много важни личности .

- Защо? – с удивление попитала прислужницата.

Рабия и обяснила, че не и допаднал разказът на емира за крадеца, в който той твърдял, че престъпникът застанал на пътя на покаянието под невидимото нейно влияние и тя се притеснява, че занапред ще и преписват чудеса, към които тя няма никакво отношение.

Прислужницата изслушвайки я й казала, че и без този случай тя отдавна е смятана от хората за чудотворка. Хората например  говорят, че при Рабия по нейно желание както и при Марйам, храна и пиене.

- Знаеш ли – казала Рабия – че в действителност, аз никога не бих се докоснала до тези подаръци, ако не бях уверена, че те идват от Този, Който се грижил за Мария и Агар. А от къде идва храната ми ти знаеш най-добре от всички, тъй като ти продаваш преждата, която аз преда, а после с изкараните пари пазаруваш необходимите продукти.

- Да, това е така! – казала жената и обещала, че никога няма да позволи на чужди хора да прекрачат прага на дома им.

Всички тези събития и разговори малко развълнували Рабия и тя уединявайки се, започнала да се моли, обръщайки се към Всевишния с молба, да я предпазва от всички препятствия, които могат да възникнат на Пътя на нейното служене.

Много от легендите свързват името и живота на Рабия с ал-Хасан-ал-Басри. Тези легенди, отчитайки една несъвместимост в личните животи на тези праведници във времето, имат мистичен характер, но истинския суфи това не го удивлява, тъй като елементите на мистика се явяват основни в ученията на различните суфистки  школи.

Ал- Хасан си спомнял много добре своята първа среща с Рабия. Тогава, завършвайки своята молитва изведнъж се усетил объркан на Пътя и силно и шумно заплакал, но скоро чул глас. Гласът бил тих, но собствените му стенания не могли да го заглушат и той ясно чул пророческите думи:

- Защо плачеш, Ал-Хасан? В края на краищата твоите сълзи са причинени от твоето непрестанно ровене в собственото ти „аз”. Внимавай, ал-Хасан, защото тези твои мисли ще те увлекат в бушуващото море на съмнението и ти ще изчезнеш в него безследно!

Ал-Хасан слушал тези думи със затворени очи и му се сторило, че този глас идвал от горе, но когато слязъл от покрива, неговите ученици му казали, че той най-вероятно е чул думите на минаващата от тук стара жена на име Рабия.

Ал-Хасан почувствал в тази случка чудодеен намек и той нямал никакво съмнение, че то било свързано с необикновената жена, не случайно минаваща покрай неговия дом. Той решил да провери своите впечатления и започнал всеки ден да се разхожда по улиците и пътеките, където му казали, че може да бъде срещната мистериозната праведница. И той действително я видял на брега на реката, по който тя вървяла сама, погълната от своите мисли. Ал-Хасан се оказал пред нея, разстелил своето молитвено килимче на водата и застанал на него. Станало чудо – килимът бил устойчив като под. Падайки на колене, ал-Хасан поканил Рабия да застане до него за молитва. Рабия отказала. Даже на нейното лице се появило изражение на неудоволствие.

-  О ал-Хасан – казала тя – човекът на Пътя трябва да е скромен и да не се проявява в качеството си на фокусник на базара на живота. Старай се да не привличаш към себе си внимание, иначе хората ще престанат да различават вярата от лицемерието.

Ал-Хасан за цял живот запомнил този урок.

Няколко години по-късно един от неговите ученици му донесъл пакет. Ал-Хасан през всички тези години навестявал Рабия с тревога следял нейното влошаващо се здраве, веднага предположил, кой му е изпратил този пакет. Ал-Хасан добре знаел, че всичко, което идва от Рабия, може да стане ефективно средство за обучение и затова помолил ученикът да отвори пакета. Това бил сгъната кърпа, в която имало парче восък със забодена в него игла. В пакета имало и бележка и ал-Хасан помолил ученикът да му я прочете. В бележката се казвало:

„Животът се топи подобно восъкът на свещ, но не трябва да се жалее за това, тъй като свещта, докато се топи восъкът, осветява света. Иглата стояща в ръцете на шивача и изглежда, че не носи видими плодове, както и работата на душата, но резултатите от този труд служат за благото на хората”.

Ученикът не можел да разбере смисъла на посланието и ал-Хасан накратко му го обяснил, че той и Рабия стоят на различни Пътища, водещи към една цел: той се движи по пътя на аскезата, а тя – по пътя на Любовта, но за да се достигне желаното, е необходимо независимо от избрания Път да станеш никой и нищо, да се смириш пред Всевишния, отваряйки за Него своята душа и сърце.

Чувствайки смущението на ученика си пред такова откровение, ал-Хасан разказал, че скоро след неговата първа среща с Рабия той и предложил да му стане жена, но тя отговорила, че бракът предполага наличие на личен живот между съпрузите, а тя не може да има такъв личен живот, тъй като тя е разтворена във Всевишния и живее Неговият живот. И за да затвърди този урок, ал-Хасан, се наканил да посети Рабия и решил да вземе със себе си този ученик. Когато този младеж видял Рабия, изтощена от болестите, нейният външен вид го отблъснал и той побързал да отдели погледа си от нея. И в този момент Рабия започнала да стене. Обезпокоен ал.Хасан попитал, какво се е случило. Рабия му отговорила, че причината за нейната моментна слабост се крие в неговият ученик. Ученикът бил обезкуражен от тези думи, но Рабия веднага обяснила.

- Аз почувствах, че той е прекалено замърсен от света и абсолютно не разбира истинската, освободена от земните грижи, същност на блогополучието на душата!

Разбирайки, че неговият ученик още не е готов за такива лекции, ал-Хасан се опитал да промени темата на разговора и попитал, каква е причината за нейната болест. Рабия отговорила, че причината за нейната болест тя възприема като форма на урок, идваща от Всевишния, Който вижда всичките й грешки и колебания на Пътя към Него. Тези думи докоснали в дълбочина душата на ученика, слушащ разговора на своят Учител с необикновената подвижница, че нейното лице толкова непривлекателно в началото, изведнъж засияло с всички цветове на по-висше същество и той почувствал близостта на отвъдния живот.

Объркан от изобилието от впечатления, обхванат от съчувствие към Рабия и желание да направи нещо за нея, ученикът я попитал, може ли да и донесе нещо, от което тя се нуждае в този момент.

- Как можеш, като ученик на ал-Хасан да ми задаваш такива въпроси? – казала Рабия. – Ето аз много искам да опитам току що откъсната от дървото смокиня. Ти знаеш, че това са най-скъпите плодове по нашите краища. Но аз – съм слуга на Всевишния и както подхожда на един слуга, се отказвам от своите лични желания, защото аз Му пренадлежа заедно със всичките си желания и само Той решава, кое от тях може да бъде изпълнено, изпращайки ми Своя знак.

- Какво тогава се пада на слугата? – попитал ученика

- Благодатта на Всевишния за всички наши радости и страдания – казала Рабия

- Бъди милостив към мен Всевишни! – възкликнал ученика.

- Аз чувствам, че ти си недоволен от Него и докато това недоволство не те напусне, не Го моли за нищо – казала Рабия.

Твърде тежка била за ученика тази лекция и той излязъл от къщата на Рабия, за да изчака Учителя си в двора.

- Аз не му казах всичко ал-Хасан – промълвила Рабия, изпращайки го с поглед, но се боя, че ако той разбереше, че слугата добива милостта на Всевишния, само когато за него - смъртния; изчезне разликата между нещастието и късмета, защото той – слугата е напълно погълнат от любовта и съзерцанието на Всевишния – на него щеше да му стане още по-тежко –  усмихнала се Рабия.

- Нищо, ако такава е волята на Всевишния, той все още може да постигне тази истина – отговорил ал-Хасан.

Боледувайки, Рабия съвсем престанала да излиза от къщи и затова нейната прислужница била много учудена, когато я видяла веднъж облечена.

В отговор на нейният въпрос, Рабия отговорила, че чувства необходимост да се разходи по нейните любими места на Басра. Когато те пресекли пазара и се спуснали по тяхната улица, забелязали странен човек, който стоял в близост до дома им. Рабия оставила прислужницата си да изчака на входа на къщата и се приближила до него и те разменили няколко думи. Когато се прибрали обратно, прислужницата се позаинтересувала кой бил този човек. Рабия отговорила, че този човек се представил за унищожител на удоволствията и разделящ събраните.

- А какво правеше в близост на нашата къща? – попитала прислужницата

- Не знам, ще го попитам по-късно, когато го видя отово – отговорила Рабия.

След тази разходка Рабия повече не станала от леглото и скоро тихо се отправила към своя Възлюбен.

След три дни Рабия се явила на сън на ал-Хасан и му разказала как я посрещнали ангелите в отвъдния свят и как тя се подготвя за срещата с Всевишния. Когато ал-Хасан я помолил за съвет, тя отговорила, че в новия й свят не съществуват съвети и единственото, което може да го посъветва е да обича Бог и да се подчинява на Неговата воля, без да задава въпроси и без да очаква отговори.

От мюсюлманските източници е известно че Ум ал-Рабия, дъщеря на Исмаил, ал-Адауия, е басрийка от рода Укалитов и е известна праведница. Тя била една от най-ярките фигури на своето време. Известни са много разкази за нейната добродетелност и набожност...  Умира през 135 г., а според други източници през 185 год. Нейният гроб се намира на Елеонският хълм, на изток от Ерусалим, в непосредствена близост до мястото, където Господ Исус Христос се е възнесъл.  Южно от него, гробницата се намира в килия, в която се слиза по стълби. Това място е почитано и посещавано от поклонници.

Превод от руски - Ананда