Великият път - Дао

Великият Път (Тао) не е труден за онези без предпочитания. Когато отсъстват любов и омраза, всичко се избистря и разкрива. Направете и най-малкото разграничение, и раят и земята застават безкрайно разделени. Ако желаете да видите истината, тогава не поддържайте никакво схващане за или против. Да се противопостави това, което човек харесва на това, което не харесва е болестта на ума.

* * *

Когато дълбокият смисъл на Пътя не бива разбран, нарушеният душевен покой прави ума безполезен. Пътят е съвършен като необятен простор, където нищо не липсва и нищо не е в повече. Всъщност, точно поради вашия избор да приемете или отхвърлите, вие не виждате истинската природа на нещата. Не живейте нито в заплетеността на външните прояви, нито във вътрешни усещания за празнота. Живейте спокойни, в единство на нещата и подобни дуалистични представи ще изчезнат от само себе си. Когато се опитате да спрете стремежите, за да постигнете покой, самото това усилие ви изпълва с активност. Докато оставате в едната или другата крайност, никога не ще узнаете що е Единство. Тези, които не се движат по Единствения път, се провалят в активност или пасивност, отстояване или отричане.

* * *

Отричането на реалността е нейно утвърждаване и отстояването на празнотата е нейното отричане. С умствена работа и многословие се отклонявате заблудено от истината. Спрете да говорите и мислите и няма да има нищо, което да не можете да знаете. 

* * *

Връщането към корените е откриване на значението, но да се преследват външни прояви е да се пропусне източника. Моментът на духовно просвещение е пътуване отвъд външни прояви или празнота. Промените, които изглежда, че настъпват в безсъдържателния свят, наричаме реални, само поради нашето невежество. Не търсете истината; само престанете да поддържате схващания. Не стойте в състояние на дуализъм; внимателно отбягвайте подобни занимания. Ако има и следа от това и онова, правилно и грешно, разумът се губи в обърканост. Въпреки че всички дуалности идват от Единството, не бъдете привързани дори към това Единство. Когато разумът съществува необезпокоен по Пътя, нищо на света не може да обиди, и когато нещо престане да обижда то престава да съществува по старому. Когато не възникват дискриминиращи мисли, старият ум престава да съществува.

* * *

Когато обектите на мисълта изчезнат, мислещият субект изчезва, както, когато умът изчезне, изчезват предметите. Нещата са обекти поради субекта; умът е такъв поради нещата. Разберете същността на обектите и субекта и на основната действителност: единството на празнотата. В тази Празнота, субект и обекти са неразграничими и "по отделно" съдържат в себе си целият свят. Ако не правите разлика между груб и рафиниран, вие не ще се поддадете на предразсъдъци и убеждения.

* * *

Да се живее по Великия Път не е нито лесно нито трудно, но онези с ограничени възгледи са страхливи и нерешителни: колкото повече бързат, толкова по-бавно се придвижват, и привързаността няма граници: дори да се привържеш към идеята за просвещение означава да се отклониш. Просто оставете нещата да бъдат, както са си и не ще има колебания. Подчинете се на природата на нещата (вашата собствена природа) и ще се движите непринудено и необезпокоени. 
Когато мисълта е обвързана, истината е скрита, защото всичко става замъглено и неясно, и обременителният навик на съдене носи досада и умора. Каква полза може да се извлече с разграничаване и обособяване? Ако желаете да вървите по Пътя на Единството, не намразвайте дори света на сетивата и идеите. Всъщност, тяхното пълно приемане е идентично с истинското Просвещение. Мъдрецът не се стреми към никакви цели, а глупакът сам се оковава. Има една Дхарма, истина, закон, а не няколко; разграничаването се заражда от привързаностите на невежите. Да се търси Разум с дискриминиращ ум е най-голямата от всички грешки.

* * *

Покой и тревога произхождат от илюзия; с просвещението не съществуват симпатия и неприязън. Всички двойствености идват от невежи разбирания. Те са като блянове или цветя във въздуха; безразсъдност са опитите да се уловят. Печалба и загуба, правилно и грешно: подобни мисли трябва да бъдат окончателно премахнати незабавно. Ако окото никога не заспива, всички сънища ще изчезнат от само себе си. Ако умът не прави разграничения, десетте хиляди неща са с една, единствена същност. Проумее ли се тайната на тази Една, единствена същност, се постига освобождаване от всички оплитащи привързаности. Когато видите десетте хиляди неща в тяхното единство, се "завръщате" при вечната единна Самосъщност, където винаги сте били. Никакви сравнения или аналогии не са възможни в това безпричинно и независимо състояние.

* * *

Спрете движението и няма движение. Приведете статичното в движение и няма покой. Когато двойственостите престанат да съществуват, тогава и самото Единство не ще съществува. Към този основен, завършен принцип не са приложими никакви закони и характеристики. За единното съзнание в съзвучие с Пътя, всички егоцентрични стремежи отшумяват. Нерешителност и непостоянство изчезват и животът в чиста вяра става възможен. Нищо не е изоставено, но и нищо не е запазено. Всичко е безсъдържателно, прочистено, самопросветляващо, без усилие и разхищение на умствена енергия. До тук, мисъл, чувство, знание и въображение не достигат. 

* * *

В този свят на Единосъщие няма нито собствено аз, нито друг някой. За да се хармонизирате директно с тази реалност, когато възникнат съмнения, просто кажете: "Не две". В това "Не две" всичко е еднакво, нищо не е отделено. Всичко, което е, е включено в него. Без значение кога и къде, просвещението представлява проникване в тази Абсолютна Истина. Тази Истина е отвъд забързване на времето и разтягане на пространството; в нея един миг е десет хиляди години.

Безсъдържателност тук, Безсъдържателност там, но Безбрежната вселена е винаги пред вашите очи. Безмерно голяма и безкрайно малка, няма разлика. Безкрайно малките неща могат да бъдат толкова големи, колкото големите могат да бъдат и безкрайно големите неща са толкова малки, колкото малките могат да бъдат, защото не съществуват условности и границите са безсмислени. Също така и със Съществуванието и Несъществуванието: това, което е, е и това, което не е. Едно и също. Не протакайте в размишления и спорове, които нямат нищо общо с това. Едно във Всичко. Всичко в Едно. Движете се без да разграничавате. Да осъзнаете това е да живеете без тревоги за несъвършенство. Да живеете с тази вяра е пътят към не двойствеността, защото единството е част от умa с вяра.

Думи!

Пътят е отвъд думите, защото по него -

няма вчера

няма утре

няма днес.

Пояснения: 

Стихосбирката датира от около 600 г. след Христа. 

Сосан Зенши е зен учител (кит. - Сенг-Ц'ан Чиенши), 3-ти зен патриарх след Бодидарма и Та-Цу Хуи-к'о и 30-ти патриарх след Сидхарта Гаутама Буда. 

Преводи от китайски - Richard B. Clarke и Daisetz Teitaro Suzuki. Тези преводи са използвани за настоящият текст на български език. Преводачът пожела да остане анонимен.