The Master speaks....
Един шейх имал трима ученика.
Един ден един приятел дошъл при него и го питал:
- Как напредват твоите ученици?
- Ами, влез в другата стая, където медитират и ще ги видиш как напредват.
Удари им по една плесница и ще видиш какъв им е духовният живот.
Влязъл тоя и ударил един шамар на първия. Ученикът го погледнал бясно – не
налетял на бой, но го изгледал бясно. В теке не е хубаво да го набие, като
излезем от теке...
Ударил на другия една плесница, той го погледнал и пак затворил очите,
продължил да медитира.
Третият само казал:
- Евалла – благодаря!
Даже не погледнал, само казал - Илахам дюлиля.
После отишъл при шейха и казал какво е видял.
- Единият, удрям го и той скача да ме бие.
- А, той е най-нов, таман го приех. Още не е печен. Оставяме го да се пече
на печката, но още има да ври доста на огън.
Духовният живот е огън, той те гори и те пече отвътре, полека, полека
увеличава се температурата, полека, полека се готвиш. Слагаме мерудия някаква
да не скучаеш в тенджерата малко, сол, пипер .... да не ти бъде скучно....
- Вторият го ударих, той само погледна и затвори очите.
- Е, той е малко по-напреднал.
- А третият само каза: Allaham dulilah и не ме и погледна!
- Е, той е най-напреднал. Знае, че няма кой друг да е, освен Него. Той те
удря, той те порегръща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар