Баал Шем Тоф

 

The Master speaks...

 

Има едни истории за един много древен човек, живял някъде 15 век Баал Шем Тоф. Еврейски мистик от хасидите. Евреите също имат след Христа просветнати хора. Въпреки, че пропуснали Христа. Един от тях е Балашенгтоф. Казва се, че той е същество, което се родило на земята безгрешно. Нямал грях. Специална душа. Специално прераждане.

Баща му бил заробен и като роб, бил откаран в Египет. Вече бил на възраст, когато направил нещо да се разрешат някои неща и го върнали обратно в Полша. И там със старата си жена решили да направят дете. Но и двамата били много стари вече. Той се помолил на Господ да му даде дете. Защото пропуснал, много години, бил там роб, бил много мъдър човек, много смирен. Помолил се на Господ да му прати дете, което да бъде от Него, защото той не може да го направи, бил на възраст. И така се родил Баал Шем Тоф.

Баща му му рекъл:

- Ти си дар от Господ. Ти си специална душа, Господ те прати на стара възраст при нас. Те били над 70 годишни. Ти си част от безгрешните души, които са дошли на земята и не трябва да се страхуваш от нищо. Никаква тъмнина, никакво зло не може да те докосне, ти си неуязвим за тъмнината и злото, ти си чист, роден така, дошъл така.

От малък Баал Шем Тоф не искал да ходи на училище. Всички деца ходели, той не искал - естествено. През цялото време дружал с гората, говорел с птиците, говорел с небето, бил такова естествено дете, бил неграмотен, обаче общувал с цялата природа. С всички същества общувал в гората и всички много го обичали. Имало някаква любов между него и всички същества в гората. Той бил едно такова Божествено същество, което обичало всички и всички го обичали. Диви животни, дървета - всички.

Един ден хората му рекли:

 - Ти я знаеш гората...

А децата селото трябвало да минават през гората, за да отидат на училище. И Баал Шем Тоф трябвало да помага на по-малките деца да отидат на училище, да не се изгубят в гората. Да ги закара на училище и да ги връща. Той всеки ден правел тази длъжност. Въпреки, че не ходел на училище, той разхождал децата до училище и обратно. И за това време докато се разхождали в гората, той ги учел да пеят. Едни моилитви, които на него му идвали като молитви към Бог. Те пеели през гората докато ходели, цялата дружинка вървели през гората и пеели. Радостни като празненство, славели Бог, възхвалявали Го с много любов. Баал Шем Тоф го водел като бхаджан. Учел ги да пеят и тези техни песни и молитви станали много силни. Защото, когато нещо е чисто и безсебично, тези чисти и безсебични молитви отиват при Господ.

Така се разказва в историята. Господ е позади земята. Земята е като обгърната с черен облак с като едни черни обръчи, слоеве на чернилка около нея. Сатаната всъщност обгръща земята. И когато дойде някаква молитва, тя не може да мине през него, защото има егоизъм в молитвата, не е искрена, истинска и безсебична.

„Искам еди какво си, еди що си, дай ми еди какво си...” и тези молитви не могат да минат през Сатаната. Той се храни с тази егоистична енергия на тези фалшиви молитви. Те хранят само дявола, никой друг. А молитвите на Баал Шем Тоф... Децата били толкова чисти и безсебични. Те били малки деца, а той бил светло същество, дошло на земята. Аватар някой... Божествен, пълен с любов, щастие и светлина и когато пеел, неговите песни били като звънчета, весели, ведри и техните молитви пробивали през Сатаната. Минавали, правели дупки през Сатаната и отивали право при Господ. Бог се радвал

– Ей, какви готини дечица, каква чистота имат...

Бог се радва, естествено. Обаче на Сатаната не му харесало. Някой минава през него. Как може някой да мине през мене, аз тук съм главен, аз съм князът на този свят, аз контролирам всичко, тук не може тези така да се радват. И замолил Бог:

— Може ли да ги изпитам тези, да ги сложа на изпит тези дечица.

Бог казал:

— Добре, това е твоя работа, ти си изкусителят, такава задача съм ти дал, върши си твоята работа.

И Сатаната слязъл на земята, искал да влезе в някой от гората, за да може да атакува децата, да ги уплаши, да направи нещо, да ги спре да се молят. Обаче никой не искал да го пусне в себе си, защото всички животни знаели Баал Шем Тоф, всички... Имало и вълци, но никой не искал Сатаната в себе си. Казвали:

— Не, не, не те пускаме да влезеш в нас, ти искаш да правиш нещо на Баал Шем Тоф, ние го обичаме и не те пускаме да влизаш в нас.

 Никой не допуснал Сатаната в себе си. Обаче имало един въглищар, който бил върколак. През нощта на пълнолуние той се претворявал на вълк. Виел, убивал и изяждал хората. Спял в гората, се криел там... Сатаната дошъл при върколака - въглищарят и много лесно влязъл в него. Защото той е негов човек.

Когато децата дошли, Сатаната вече бил взел формата на върколак. И както пеели той се появил пред тях и ги атакувал. Като го видяли, те почнали да бягат, да се спасяват, само Баал Шем Тоф не побегнал. Той знаел, че трябва да не се страхува - казал си:

 „Баща ми ми каза, че аз съм неуязвим. Аз съм безгрешна душа и не трябва да се страхувам от нищо. Мен тъмнината не може да ме докосне.”

Сатаната го атакувал във формата на върколак, скачал върху Баал Шем Тоф, обаче не можел да го докосне. Баал Шем Тоф видял, че Сатаната прави нещо като пушек, не е нищо реално, една измислена история. Изглежда реално, изглежда, че е истинско, обаче е фалшиво - Мая. Не е истинско.

Върколакът изглеждал истински, на пръв поглед като гледаш от далече виждаш върколак, страшен, със зъби прилича на човек и вълк в едно и го атакува, всички побегнали, всички се изплашили, само Баал Шем Тоф не побегнал. И той не можел да го атакува, не може да го докосне. Лапите му минавали през Баал Шем Тоф и не можел да го нарани, не можел да го докосне. Защото Баал Шем Тоф не се страхувал, не вярвал във върколака. Видял, че е измислена история, не е реален – Мая, илюзия.

Обаче имало нещо твърдо във върколака. Едно каменно, черно сърце, което излъчвало такава злоба, такава завист. Всички отрицателни качества, всички негативни неща, цялата злоба, завист, гняв, агресия - всичко било в това черно, каменно сърце. И то го излъчвало.

Който и да го хванел, тези неща влизали в него и го обсебвали. Дори и само да се доближи до Сатаната, до този върколак, тези неща, в това черно сърце били толкова силни, че обсебвали човека. Обаче Баал Шем Тоф нямал такова нещо в себе си и взел сърцето. Хванал сърцето на Сатаната, на върколака, и го изкормил от него. Извадил го от него. Държал го в ръката и то не му влияело. Не станал нито уплашен, нито отрицателен, нищо - просто едно черно отрицателнио сърце. Какво да правя с това нещо? Зачудил се той...

 Тогава земята казала:

— Аз ще го погълна.

Земята се отворила, той пуснал сърцето и то паднало, отишло към центъра на земята. Така Баал Шем Тоф победил поради смелост. Нямал страх. И продължил още да води децата да пеят. Да празнуват Божественото. Защото Сатаната не понася чисти молитви и радостни песни. Радост в сърцето, любов, щастие, искреност - той иска да разруши, за това ще сложи всеки на изпитание. Дали си наистина чист. Дали си наситина безсебичен, дали наистина пееш от сърце или е само преструвка.

                                                ***

Затова Господ позволил на Сатаната да изпита децата. Само Баал Шем Тоф останал, всички други деца побегнали. Въпреки, че те били чисти, пеели много с него, били добрички, ама като дошъл върколакът, всички си спасявват кожинката. Като видиш един върколак, то е страшно. И щом се уплашиш вече край, ти падаш като жертва. Сърцето ти е затворено. И си хванат. Чрез страха те контролират. Чрез страха. Ако нямаш страх, не може да те хванат, ти си спокоен, щастлив, каквото ще да става. Да те запалят, да те убият, да те режат парче по парче, оставаш спокоен. Това е духовност.