Кабир и Сарваджит

 The Master speaks... 

Кабир бил роден мюсюлманин. Въпреки това много обичал Рама. В това село, където бил роден Кабир имало един пандит - учен, философ. В Индия има брамани, учени, пандити. Пандит е учен човек, който много е чел шастрите, свещените писания и т.н. Имало един такъв, който бил много учен, знаел светите писания наизуст. Знаел много, като... да кажем като някой афус, целия коран наизуст. И не само това, интелектуално бил много напред. Във философски диспути влизал с други пандити от различни учения и т.н., доказвал, показвал някои работи, бил много ценен. Всички започнали да го наричат Сарваджит. Когато имало философски диспут, почти винаги побеждавал, много му работел интелекта, имал много знания и побеждавал винаги. За това започнали да го наричат Сарваджит - този, който побеждава всички.

Веднъж, след един философски диспут, на който пак победил, егото толкова много му се вдигнало.... всичко знае, всичко разбира за Бог – велик човек. Връща се една вечерн вкъщи и майка му му казва:

- Сине, какво ще ядеш?

- Майко, няма вече сине, аз съм Сарваджит!

Синът не може да е вече син, обиждащо е майка му да го нарича „сине”. Той е на възраст, побеждава сума ти народ, майка му да му казва „сине, какво ще ядеш?”

- Аз съм Сарваджит, не съм сине!

- А бе сине, за мене си „сине” – казала майката. Може за някои да си Сарваджит, за мен си „сине”.

- Не, искам ти да ми казваш Сарваджит. Искам ти, от тебе да го чувам!

- Тогава, щом искаш аз да те наричам Сарваджит наистина, трябва да победиш в диспут Кабир.

Кабир бил неграмотен, не знаел да пише, обаче бил просветнат. Казва се, че знаел само да напише „Кабир”. Защото бил от много бедно мюсюлманско семейство, баща му бил тъкач.

- Трябва да се справиш с Кабир. Тогава ще те наричам Сарваджит – този, който побеждава всички, иначе не – казала майката.

- Добре - съгласил се той.

Качил се на коня и отишъл при Кабир. Кабир го посрещнал много любезно, казал:

- Заповядай, какво ще пиеш, нещо чай, да ти направя?

- Не не, не съм тук за ядене и пиене, дошъл съм за диспут. Искам да водим диспут за Бога, дали е такъв, дали е такъв, да се решат тези неща. Дали е личностен, дали е без личностен - искам диспут.

- Как мога аз да водя диспут с теб? Аз съм неграмотен, аз съм тъкач, не мога. Ти си учен човек, толкова шастри, писания си чел, всичко ти е ясно, всичко знаеш. Аз съм прост човек, не мога аз да водя с теб диспут.

- Значи признаваш поражението?

- Да, добре…

- Тогава ще подпишеш тук!

Сарваджит написал на един лист: „Кабир признава, че е победен от Сарваджит” отдолу подпис Кабир. Взел документа и доволен си тръгнал за вкъщи.

- Мамо, твоят Кабир.... от сега нататък само Сарваджит ще ми казваш! Да няма никакво „сине”, аз съм победителят.

- От къде да знам, че си го победил?

- Имам документ, ето тук всичко пише, има подпис! Той дал документа на майка си да го види.

Майката отворила документа ...

- Ама сине, виж тук какво пише: „Сарваджит е победен в диспут от Кабир”. Подпис Кабир. Не пише, че ти си го победил.

Той гледал гледал… верно… верно пише така, и той го е писал собственоръчно. Гледа и не му е ясно как е станало.

- Той ме прецака, тоя Кабир. Как ме прецака не разбрах, хем неграмотен, хем ме прецака. Ще ида пак при него - диспут искам.

И още от вратата:

- Ти ме прецака!!! Как направи това?

- Спокойно, никой не те е прецакал.

- Ама как, аз написах това и това, а тук пише друго. Как е възможно, как направи този трик? Аз да си напиша поражението с тебе собственоръчно.

Кабир му казал:

- Ти мислиш, че много знаеш. Обаче какво общо има твоето знание с Бог. Ти мислиш, че знаеш нещо за Бог и ходиш да убеждаваш хората, но ти нямаш нищо общо с Бог. Твоето знание няма нищо общо с Бог. Ти нямаш знание за Бог, нито имаш любов, нито знание. Какво да говоря за Бог с тебе? Няма никакъв смисъл. За мен Бог е реалност и не е нещо, за което трябва да се говори. То е изживяване, какво има да се говори за това нещо. А за теб Бог е философска тематика. Бог личностен, безличностен, такъв, онакъв, цепиш косъм на части. Тези са  неверници, онези са верници… не може да бъдат заедно.

                                               ***

Кабир си е реален човек, той е Боговлюбен. За него само Рама съществува, само Божественото. Рама не е онзи хинду Рама. Рама, Божественият Рама е оттатък религията на мохамеданите или религията на хиндусите. Рама на Кабир е истински, не е „религиозен” в кавички. Защото Кабир е много специално нещо. Едно много специално същество, дошло в семейство на бедни мюсюлмани.