Story time: Царят Паракшит

Царят Паракшит, един древен индийски цар, роднина на Кришна, веднъж отишъл на лов. Неусетно се изгубил от компанията си, нищо не уловил и бил много недоволен, гладен, уморен. В гората видял една малка колибка на един отшелник. Викнал:

 – Отшелнико, донеси вода.

Той е царят все пак. Обаче никой не се обадил от колибката. Отшелникът седял в колибката в самадхи. Изглеждало, че е седнал, може тялото да му е седнало, но изобщо нямал съзнание за тялото. Не чувал, не виждал, тялото е тук, но е дреха оставена на брега.

Той викал, викал, никой не се обадил и вече ядосан, влязъл в колибата. Гледа, отшелникът седи в самадхи. Той бил много ядосан, че не му обърнали внимание, видял една мъртва змия пред отшелника, взел я и му я хвърлил на врата. После си излязъл навън ядосан.

През това време синът на отшелника се върнал и видял как царят излиза, видял, че обидил баща му, докато бил в свещеното състояние в самадхи, че му хвърлил умряла змия около врата. И синът го прокълнал. Прокълнал царят Паракшит:

 – След седем дни да умреш от ухапване на отровна змия, заради това, което направи сега.

Отшелниците като кажат нещо, то наистина се случва. Когато бащата се върнал от самадхи синът му разказал какво станало:

-Тук беше царят Паракшит, ти докато беше в самадхи, той ти хвърли една мъртва змия около врата. Аз го прокълнах, да го ухапе отровна змия. Да умре от ухапване на отровна змия след седем дни.

Отшелникът поклатил глава:

- Защо бе синко, защо прокълна царя.

- Ама той те обиди, той те унизи.

- Никой не може да ме унизи. Никой не може да ме обиди в самадхи.

Няма обида, няма по-висше, няма по-низше, човек не може да бъде обиден, не може да бъде унизен. Когато човек постигне самадхи, вече нищо не може да го унизи и нищо не може да го обиди. Той е оттатък всяка обида и оттатък всяко унижение. Нищо не го обижда, каквото и да му правят на тялото, него не го касае. Той няма его вече, което да каже - Ама защо ми обиждате тялото, защо ми хвърляте змии по тялото. Не е привързан. Той е свободен. Може ли свободният човек, истински свободният някой да го унизи?

- А бе синко, защо прокълна царят Паракшит.

- Ама той те унизи.

- Ама не може да ме унизи, аз съм в самадхи, как ще ме унизи, какъв грях направи, царят е добър.

- Как добър, той ти хвърли змия на врата и те унизи.

- Не, добър е той е, добра душа е царят. Не трябваше да го кълнеш.

Така отшелникът седнал и почнал да медитира, за да разкъса проклятието на сина си. Да не се случи това с него.

Понякога йогите могат да го направят. Обаче колкото и да медитирал, не можел да го прекъсне. Медитирал много време, отишъл в тези светове, където могат да се прекъсват клетвите, обаче не можел да го направи. Било му казано, че това е неизбежно, и че това така трябва да стане, и вече никой не може да се намеси, край. Това му е писано на Паракшит още от раждането, ще умре от ухапване на отровна змия.

Когато Паракшит се раждал, в Индия имали обичай да правят натална карта на бебето. И всички астролози направили карта на бебето, то било царство на пандавите. Значи Хасинапур, градът днешен Делхи, който днес е главния град на Индия и тогава бил главния град на Махабхарата. Сега я наричат Индия. Хасинапур градът на слоновете. Или Делхи. Там се родил Паракшит.

Направили му карта която показвала, че той ще умре от ухапване на отровна змия. Казали на родителите, на царя и на царицата, те не могли да повярват. Как може кшатрия, който е от добро семейство, който е от рода на пандавите, от рода на Кришна, как може едно такова дете да умре от ухапване на отровна змия. От отровна змия ухапвани, умират само грешните хора. Само хора, които са били с не добро поведение. Иначе не се позволява високи духовни същества, високи прераждания не може да умрат от такова нещо. Не можели да повярват. Астролозите казали - така пише. И така и станало.

Отшелникът и синът му и двамата отишли при Паракшит да отдадат почитания. Отшелника който царят го обидил се поклонил пред царя и казал:

- Царю Паракшит, молим те да простиш на сина ми. Той те прокълна да бъдеш ухапан от отровна змия след седем дни и ще се случи, не мога да го спра. Имаш още само седем дни от живота си. Нямаш повече от седем дни. Не мога да спра проклятието, молих се за теб, медитирах, нищо не става. Моля те да простиш на сина ми и на мен, ако сме те обидили по някой начин, да не ни взимаш на зле и дойдохме, ако можем да ти помогнем по някакъв начин.

Царят Паракшит се замислил. Това е много интересна вест. Казал:

- Добре, обаче какво да правя последните седем дни. Ако имам седем дни, как най-добре да ги използвам. Ето, ти си мъдрец, риши, кажи ми какво да правя тези седем дни.

- Най-добре, казали те, да идеш да си в компанията на свети личности, на садху. На йоги. Отиди покрай реката Ганг. Бъди със светите хора и говори за Божествени неща с тях.

Самото дружене със светите хора е нещо много важно в нашия живот.

- Много е важно да си в близост на свети хора, защото искра от тяхната светлина може да влезе в теб. Ако говориш с тях, може нещо от тази светлина да премине в тебе и да не умреш така нещастен. Да умреш подготвен, тези седем дни са ти шанс. Да промениш много вътре в себе си за това иди дружи с тях.

Паракшит направил това, което му поръчал отшелника и отишъл в компанията на свети личности. Един от които бил Шука Дева.

Шука Дева бил света личност. Той бил много млад по това време. Бил младеж, 16 годишен, чисто гол отшелник в гората, абсолютен брахмачария, просветлен и абсолютно непривързан към тялото. Син на Вяса. Един голям риши. Шука Дева Махарадж.

Паракшит се срещнал с Шука Дева и му поставил въпроси по отношение на Кришна, на прераждането, на сума ти неща. Шука Дева му отговарял на всички въпроси. Разказвал му. Този разговор между Паракшит и Шука Дева е записан в Шримад Багаватам, едно от свещените писания, и там е дадено учението на Кришна всъщност. Чрез Шука Дева. Учението на Ведите, ведическото знание. Пренесено от царя Паракшит в компанията на свети личности, на светото място.

След това те подготвили за царя Паракшит последния ден, когато трябвало да напусне, царството, слугите, направили една къща, в която да не може по никакъв начин да се вмъкне змия. Било нещо супер изолирано. Казали:

- Е, няма да допуснем да влезе змия и да оставим да го захапе. И съдбата няма да стане.

Затворили царя Паракшит в тази къща, в която нямало прозорци, от никъде нямало дупчица, от където да влезе отровна змия. Предпазили го от всякъде. Донесли му плодове да яде, така че последнит ден да не излиза никъде, само да медитира, да се моли и да си прави неговата садхана в тази стая. Царят Паракшит седял там, молел се и медитирал.

Като донесли плодовете всъщност, принцът на змиите, на надите, принцът Татшака (това са магически змии, пазители на подземните богатства)  се вмъкнал като червей в един плод. Така заедно с плодовете влязъл в стаята на царя Паракшит. Когато дошло времето, червеят станал принцът Татшака и го захапал с отровно захапване. След това успял да се спаси въпреки, че браманите искали да го убият. С магически мощи, преодолял тяхната атака и пак се спасил и те не могли да го убият. Така и царят Паракшит напуснал, защото така било писано.

                                                ***

Смъртта е неизбежна и за свети личности. Кришна бил убит от ловец, който ловувал за елени. Помислил крака на Кришна за елен и го уцелил със стрела. Той си лежал спокойно под едно дърво ловецът му видял крака; помислил, че е елен и го застрелял.
Кану