Как е била спусната Гаятри мантра

Гаятри мантра е една от най-свещените мантри. Тя е дадена, спусната е чрез Вишвамитра. Вишвамитра е риши, който е бил кшатрия. Първият кшатрия, който станал брамана.

Има един голям брамана, който станал кшатрия – това е Рама Парашурама. Но такъв риши, от този тип, както е Вишвамитра, това е нещо уникално. Това не се е повторило в цялата история, до колкото ми е известно. Той е кшатрия, който станал брама джнани, защото в Индия по това време, когато живеел Вишвамитра, във времето на Рама, времето на Хануман, да си брамана значи да си най-висшата каста. И не може никой кшатрия, никой шудра да стане брамана. Първият кшатрия бил Вишвамитра. Той бил цар, станал брамаджнани – просветнал се.

Вишвамитра бил цар на едно царство. Един ден той отишъл на лов със своята войска. Там живеел голям мъдрец на име Васища. Васища живеел в една колиба, много скромно. Войската на Вишвамитра вече била гладна и не можели да ловуват. Като видели тази колиба, те дошли при Васища.

Вишвамитра го помолил, ако може да му даде храна, да нахрани гладната войска. Васища му рекъл:

- Няма проблем, имам Камадену – кравата, която изпълнява всички желания. Това е Камадену. И Камадену ще сътвори храна и ще нахрани войската.

Васища дошъл при Камадену и я помолил да сътвори храна за войската, да се нахранят. Камадену сътворила храна.

Това е много дълбока история всъщност. Защото Васища е брамаджнани, той е просветната личност един от седемте риши – Васища. Гуруто на Рама и на бащата на Рама - царският Гуру на Айотхя.

Васища притежавал Камадену – кравата, която изпълнява всички желания, но въпреки това живеел много скромно. Живеел в една колиба с жена си, и имали малко храна. Какво му е нужно на човек всъщност. А Вишвамитра бил цар, имал много жени, много богатства. Цяло царство, даже тази част от земята, в която живеел Васища, била в неговото царство. Като видял как кравата материализира, храна казал:

 - Като цар на тази страна, в която живееш - нареждам ти да ми дадеш Камадену на мене. За какво ти е на тебе Камадену, ти си един старец с жена си, за какво ви е нужна на вас? Аз съм цар, имам толкова проблеми, икономическа криза, а Камадену може да ми оправи икономическата криза в царството –  за какво ти е на тебе Камадену? Ти и така нямаш желания.

Васища му казал:

-  Да, нямам наистина, защото, когато човек стане брамаджнани, той няма свои лични желания.

Той нищо не иска. Това което има, това иска. Когато има Божествено съзнание, има и мъдрец. И мъдрецът всъщност не иска нищо за себе си. Когато е просветнат, тогава има съвършена непривързаност. За това е непривързан, защото е удовлетворен. И е щастлив, крайно щастлив. Той е в екстаз, какво може да му дадеш на такъв човек?! Той нищо не иска. Васища му казал:

- Аз нищо не искам, но Камадену може да принадлежи  само на брамаджнани.

Значи кравата, която изпълнява всички желания може да принадлежи само на някой, който няма желания. Ако има желания - не може, това ще бъде катастрофално за него. Тази крава е езотерична. Езотерична крава, но работи. Вишвамитра му рекъл:

 - Слушай, всякаква почит към тебе, но аз съм цар все пак, не можеш да ми влезеш в положението. Не ме разбираш.

Това било конфликт между браманите и кшатриите. Помежду свещениците и политиците. Политиците все пак не са толкова интелигентни. Този човек - Вишвамитра, не бил брамаджнани. Той бил цар - имал силна воля, бил силен човек, обаче не бил като Васища, не бил мъдрец. А Васища, той ги надминава всички касти, той бил просветнат, а когато се просветнеш, ти вече не си от нито една каста. Не принадлежиш на свещенството, не принадлежиш на политиците, не принадлежиш на ни една каста. Просветнатият не принадлежи на никаква каста, на никаква религия, на никакво общество – той е свободен, абсолютно свободен от всички описвания. Той е брамаджнани. Играе тук  ролята на Васища, обаче е изцяло свободен - мокша! Вишвамитра не можел да разбере това. Казал му:

- Ако не ми дадеш кравата, аз ще я взема насила – ти не можеш да ме спреш.

 – Вземете тази крава! Обърнал се той към войската.

Те се опитали да я вържат, за да я занесат при Вишвамитра, но Васища наредил на Камадену: 

- Защитавай своята свобода!

Изведнъж от тази езотерична крава излязла езотерична войска. Астрални войни, които били видими, но недокосаеми. Можели да нанасят удари, обаче не било възможно да ги удариш. Много гаден номер. Ти ядеш бой, а на него не можеш нищо да му направиш. Тези невидими войници излязли от Камадену, и почнали да бият войската на Вишвамитра. Войниците хукнали да бягат, да се спасяват, защото не можели нищо да направят, не можели да ги ударят, не можели да ги наранят, не можели да ги убият. На тях никакво оръжие не действало, те били във фини тела, обаче биели. Не убивали, но яки удари нанасяли. Имали едни пръчки, като токов удар. Като видяла, че нищо не може да направи на тази войска, която излиза от Камадену, войската побегнала да спасява кожинката. Вишвамитра останал насаме с Васища. Тогава извадил меча и казал на Васища:

 – Дай ми кравата, иначе ще пострадаш!

 Директна атака на мъдреца – на живот и смърт. Направо освирепял. Когато е под въпрос притежание, материален интерес, нещо такова, тези хора си показват истинската, скрита, небожествена природа. Показват какви са. Обаче Васища имал една пръчка - данда – мъдреците носели в това време пръчки. Васища пуснал дандата и казал:

 – Накажи този цар.

Дандата полетяла и почнала да бие царя. Той опитвал да се спаси, тя го удряла по главата. Накрая Васища почнал да се моли за милост:

- Спри, спри. Оказало се, че мъдрецът имал някаква шакти, която царете не разбират.

Вишвамитра се молил на Васища да спре. Накрая той казал „окей”, взел си дандата обратно и му рекъл:

- Махай се заедно с войската си от тук. Не оценявате гостоприемството, нямате смирение и любов.

От тогава егото на Вишвамитра било жестоко поразено. Егото на един цар!!

Няма нужда да бъдете цар. Имате едно друго его, което иска да бъде цар. Его, което представя себе си за велико, его което носи велики дрехи, властно, държи пръчка, златна шапка, когато го видят, всички се кланят – леле този човек сигурно е божествен. Посланик тук на земята. Щом има такава шапка, такава крива тояга, има му нещо на човека. Това впечатлява хората – външната появност. Това е театър. Това показва, че не разбират нищо от духовност. Че живеят още в приказките и още не са израснали духовно. За жалост такава е ситуацията.

Вишвамитра си тръгнал, с намерение да си отмъсти на Васища. Решил:

– Ще ида да практикувам и ще получа брамаджнани. Ще се просветна! И когато добия силата на Брамма, на Бог -  никой не може да ме победи. Тогава ще види този... Васища. Ще му отмъстя.

Отишъл на Хималаите, на високо място и правил тапас, практикувал с много голяма решеност да отмъсти. Имал силна воля, а и егото му било засегнато. Имал много силно его, и силна воля и бил решен да прави тапас. Седял на студено, не ядял почти нищо, дишал рядко, не взимал почти въздух. Жесток тапас. Толкова жесток, че почнал да гори целия, да се пали.

Тапас - самата дума „тапас”,  означава топлина. Духовен огън, духовна топлина. Нашият вътрешен огън, който трябва да изгори всички наши вътрешни тъмнини, щуротии, които ни задушават и ни държат в авидя. В невежество.

 Ние сме в невежество, в авидя, защото нямаме вътрешна светлина. Нямаме никаква светлина у себе си, нямаме Брама Джоти. Няма Нур Аллах, за това правим тапас, за да станем съзнателни за вътрешната светлина, за вътрешната любов – светлината се превръща в любов, а любовта в състрадание към всички живи същества. Затова хората правят тапас, защото така изгарят вътрешното невежество, самскарите. Същевременно стават източник на светлина, на любов и състрадание. На спокойствие – шанти.

И така Вишвамитра почнал да прави много силен тапас. За една година той се сдобил с такава силна воля, на такова силно място, издигнато енергийно... Той успял да събуди вътрешния огън и огънят започнал да му гори от главата. Този огън, който излизал от главата на Вишвамитра, загрял престола на Индра – царят на Боговете. Индра седял на престол – цар на Боговете. Прекрасни апсари му танцували, пеели. Те били винаги млади и красиви,  винаги на 15 години, не се потели... Индра се наслаждавал на този танц. Това е като християнския рай и индийския рай, той е Царството Небесно. Престолът на Индра започнал да се затопля. Почнало сериозно да му пече отзад.... Индра започнал да се затопля и попитал пазачите:

- Какво става?

На небето имало пазачи. Това са гандарвите - небесните музиканти. В същото време са войни. Хем музикант, хем войн. Идра  попитал:

– Какво става долу на земята, какво се случва?

  - Има един долу на Хималаите, отвърнали те - прави силен тапас и излиза огън от главата му.  Затова ти се загрява престола.

- Ооооо.....

Индра извикал Менака. Една от небесните апсари – тя била най-красивата – винаги на 15 години, не остарява. Това е рай все пак – каквито са, такива са. Винаги млади, винаги красиви, не се потят.... Не се поти, не остарява, един гладък цвят на кожата.... Красота, която не е от този свят.

Вишвамитра медитирал. В един момент нещо го извадило от медитация и той видял едно много красиво същество, как танцува пред него. Менака.

Влюбил се в нея. Абсолютна любов, забравил, че медитира, забравил, за какво е на Хималаите, с какво намерение е дошъл, дали търси гадже или брамаджнани. Какво търси точно... забравил. Толкова била прелестна Менака. Била много красива – хипнотична. Вишвамитра  забравил за всичко и затанцувал с нея....

Заживели заедно, родило им се дете – момиченце. Това продължило една година.  Една сутрин докато гледал Менака до себе си, Вишвамитра се запитал: „Бре аз какво правя всъщност, бях тръгнал да търся Бог, какво правя тук в леглото с тази жена.?! С това небесно същество?!”

 Решил да продължи своят тапас. Като видяла, че Вишвамитра го няма, Менака си казала:

 – Е,  ами щом си отиде... 

И се върнала на небето. Оставили момиченцето на земята. За късмет я намерил един риши и я направил своя ученичка.

 И така Вишвамитра продължил своя тапас. Продължил да седи на Хималаите дълго време, да прави пранаями, да медитира, да яде малко – тапас, тапас, тапас. Стоял на хладно, не усещал студ - като влезе в някое съзнание и не усеща тялото. Не било лесно да се преобразят тези ограничения на Вишвамитра. Въпреки че имал много силна воля, не му било лесно да преодолее някои вътрешни препятствия. Все пак със силата на волята, с голяма решеност, успял да ги преодолее. Пак събудил вътрешния огън, и пак загрял престола на Индра. Индра започнал да се усеща неприятно от тази топлина. Попитал:

- Какво става?

– Пак същото. – му отговорили - Пак е оня съшия, пак прави тапас.

 – Коя е най-добрата певица тук? С най-красивия глас?  Попитал Индра.

Той избрал една апсара с небесен глас, като я слушаш, отиваш отвъд райските светове, толкова красиво пеела. Можела да вдигне съзнанието със своя глас. Тя слязла долу и започнала да пее. Вишвамитра се заслушал, песента била много красива и той почнал да забравя да медитира, почнал да се увлича. Отворил очи и видял една апсара до него. Тя  пеела приказно красиво, и самата била много красива. Прелестна. Не само, че пее красиво, но е и прелестна. Вишвамитра си казал:

– Не, този път няма да се поддам. Този път няма да падна на това изпитание.

Разгневил се на певицата. Проклел я и тя се сдобила с човешко прераждане. Родила се като жена. Да падне толкова ниско от небето, да се роди като човек... това не е лошо, но за някои е лошо - почти за всички. Вишвамитра обаче изгубил своя вътрешен огън, за това, че прокълнал. Кога прокълнал певицата неговата шакти от практиката го напуснала.

Не може да се гневиш, а да имаш енергия. Щом се гневиш, изхвърляш огромна енергия. А такъв човек – йоги, който практикува така, ако той се разгневи, неговото проклятие има въздействие. За това в Индия се страхуват от йогите, защото ако се разгневят, ако ги прокълнат, непременно ще се случи проклятието. Те имат много шакти в себе си, гневът им има голямо влияние върху човека. Не само един човек, може цели градове и села да прокълнат.

Като усетил, че губи шакти, Вишвамитра си рекъл:

 – Ааах, пак се прецаках, пак си изгубих шактито заради тази певица.

 Решил да иде още по-далече, където няма да го намерят тези апсари. Да практикува сериозно тапас, да дойде до брамаджнана – съзнание за Бог. Пак почнал да практикува, пак много силен тапас развил, много силен огън, обаче сега огънят не закачил Индра, а един земен цар на име Тришанку.

Трипанку искал жив да отиде в рая, да не умре, а да отиде в рая. Той питал Васища дали може да направи такава пуджа, с която жив да го отведе в небето. Васища му казал:

 - Теоретично може, но практично не е по дхармата. Когато трябва, ще отидеш.

 - Но аз – казал - искам жив да ида, не искам да умра, а жив да се наслаждавам на това удоволствие, телесно.

Васища обаче не искал да направи това. Тогава Тришанку чул за Вишвамитра. Чул че бил йоги, че практикувал на Хималаите много силен тапас и имал много шакти. Казал си:

-Той може да  направи това.

 Решил да отиде да го пита. Отишъл при Вишвамитра и казал:

 – Искам жив да отида на небето. С тялото. Чувам за тебе разни неща... чудех се дали ще можеш да ми помогнеш... Васища не иска да направи това за мен. Казва, че може, но не е според дхармата. Ти можеш ли да го направиш?

 Като чул името Васища, Вишвамитра казал:

 – Васища не иска, а? Е, аз сега ще го направя.

Тришанку предложил много крави, много дарове – той всичко отказал. Не искал дарове за това. Той бил отшелник, за какво му са тези неща. Речено сторено - Васища направил пуджа – огнена церемония, която вдигнала Тришанку в небесния свят на Индра. Когато отишъл в небесния свят, Тришанку бил в тяло, а небесния свят има пазачи – гандарви. Като го видели гандарвите – човек, с физическо тяло в небесния свят, първо го набили яко, после го изгонили от рая. И така, той почнал да пада с главата надолу и да вика:

 – Вишвамитраааа, спаси ме.

И Вишвамитра чул, че Тришанку пада от небето и с неговата йогийска шакти го спрял. Така както падал, Тришанку останал на небето и станал небесно същество – завинаги на небето, но с главата надолу. Едно от съзвездията на Индийската астрология се казва Тришанку.

А Вишвамитра пак изгубил своята шакти от тапас. Решил да отиде още по-далече, да се скрие от хора, гандарви, апсари - от всички. Просто да иде в пещера, та никой да не го безпокои, никой да не му дава изпитания отвън. Намерил такава пещера, практикувал много време тапас в нея. Пранаями, дишал на много време, дълго задържал въздуха, правил много силен тапас. И тогава при него дошъл Брама.  Най-накрая се появил и попитал:

 – Добре, кажи какво искаш. 

- Искам брамаджнана, искам да знам кой си Ти. Искам да знам Бог. Знание за Бог. Да се просветна – казал Вишвамитра.

- Добре, ще получиш брамаджнана, но трябва да добиеш благословия от Гуру. Иначе няма брамаджнана. Без благословията на Гуру, не може да се просветнеш.

- Кой е този Гуру, който може да ми даде такава шакти, че да се просветна?

- Как кой – ясно е кой, няма друг - Васища.

 Вишвамитра се ядосал.

- Лелеее, ах как го мразя този Васища, навсякъде ми се появява  като препятствие, не мога да се просветна заради него.

Почнал да мисли какво да направи, за да не бъде в такава неприятна ситуация. Какво да направи по отношение на Васища. Най-накрая решил – най-добре ще е да го убия. Ако го убия, кой остава друг на земята в издигнато съзнание?! – Аз.

Добре го е измислил, това е едно от по-интелигентните решения. За това станал брамана, защото бил много интелигентен. 

И така Вишвамитра – решил да убие Васища .Скрил се в едни храсти до неговата колибка и зачакал. По едно време Васища излязъл на разходка с жена си около храстите. Докато се разхождали,  жена му го попитала:

– Васища, кой е най-близко до брамаджнани на земята? Освен теб, има ли друг някой?

- Има да – това е Вишвамитра. Той е много близо до мене.

 А той бил наистина близо – зад храста, и искал да го убие. Държал го на прицел. Щом чул думите на Васища, Вишвамитра се покаял, видял колко е глупав и се отказал. Появил се пред Васища, паднал поред неговите стъпала, докоснал ги, усетил колко е неосъзнат, предал се. Когато вдигнал главата да погледне Васища в лицето, Васища сложил ръката си на главата му и тогава чул Гаятри Мантра. Получил брамаджнана.

Когато изживял брамаджнана, чул Гаятри Мантра във вътрешния свят като един код за сътворението на космоса. Целия материален космос е сътворен на принципа на тази вибрация на Гаятри Мантра. Затова е нещо толкова уникално, защото Гаятри Мантра носи кода на сътворението на Вселената. Закодирана е една тайна в нея. Една голяма мистична тайна. И ако човек открие тази тайна, ако мантрува Гаятри много време, ще открие тайната вътре в себе си. Космическата тайна на космическия закон, дхарма. След това Васища му рекъл: 

-  Вишвамитра, сега ти стана брамана. и си брамаджнани. Тази история за твоя тапас, който я чуе и който я разбере, ще донесе благословия за неговия живот. Да разбере всички капани, които се крият в него. Ще развие съзнание.

Самата история за тапасът на Вишвамитра носи една благословия за тези, които са отворени, които имат малко мъдрост да разберат какви са капаните за един стремящ. За един медитиращ, който трябва да ги мине, за да се освободи. Тази история, всъщност носи голяма благословия в себе си. Само ако имате малко будност...

                                               ***

 Историята за Вишвмитра и Гаятри Мантра е свещена история за духовния стремеж на всички хора, независимо към каква религия принадлежат – не е важно и не е есенциално. Есенциално е посланието, което трябва да се разбере, като се махнат външните дрехи на историята