Говардхана пуджа

Историята разказва…

Жителите на Враджа подготвят пуджа за обожание на Боговете. Тя ще бъде водена от мъдреца Авилаж, който е повикан специално за случая. Кришна идва с Баларама. Виждайки това той пита баща си какво правят. Баща Му Му отговаря, че това е пужда за обожаване на Бог Индра.

- Защо да го обожаваме – пита Кришна и всички му отговарят, че ако Боговете не се обожават, то тогава те ще се разгневят, а разгневят ли се… няма да има дъждове, няма да има реколта и изобщо цялата тази земя Вриндаван ще се превърне в пустиня. Тогава Кришна им дава ценна лекция. Той казва:

– Що за Бог е този, който ще помага на хората само ако го обожават!? Нима това е Бог, та това е търговец. Как е възможно някой, който е толкова безсърдечен да бъде Бог. Той успява да убеди баща си, мъдреца и присъстващите, че не трябва да бъде обожаван Индра. Ако трябва да се обожава някое семейно божество, което пази човека и му помага да изпълнява земните си задачи, то нека това да е планината Говардхан, която пази и защитава кравите. Говардхан е инкарнация на Шалиграм (Вишну). Нанда Радж се съгласява и всички се отправят за обожание в подножието на планината.

По това време на небето Индра се забавлява, наслаждавайки се на виното и красивите танцьорки, които му танцуват на звуците на небесна музика. В този момент идва негов служител и му съобщава, че на земята простосмъртните вече не искат да обожават него, и сега ще обожават планината Говардхан.

– Кой нареди това?  Пита ядосан Индра.

– Кришна – отговаря служителя.

– Кришна? Кришна!?

Индра е искрено притеснен. Той бързо отпраща танцьорката и започва нервно да обикаля напред – назад.

- Но как – нима няма да обожават Боговете, а ще обожават камъни?! – възмущава се Индра. Той изпраща да повикат Савартак, господарят на бурите и гръмотевиците. Скоро Савартак се появява пред него.

- На земята смъртните са спряли да ме обожават – казва гневно той – искат да обожават камъни. Иди и покажи им кой съм аз. Искам да накажеш тези глупаци и да ги пометеш с твоите бури и урагани. Хайде – върви.

Савартак изпраща на земята своите страховити облаци, бури и урагани, които правят да изглежда сякаш идва края на света. Всички селяни са притеснени и уплашени. Те отиват при Нанда и го молят за помощ. Кришна обаче не се страхува от ураганите на Индра – Той отива пред Говардхан и му казва:

– Ние те обожавахме, но Индра се разгневи и изпрати бури и урагани, така че сега те молим да ни помогнеш.

Навежда се и с лекота повдига планината, поставя я на малкото Си пръстче на лявата ръка и казва на всички хора да влязат под хълма при Него, като под чадър. Хората заедно с добитъка, всички влизат под планината. Там под чадъра на Кришна, те за защитени от всички бури и метежи, които невежеството може да им изпрати, така че те танцуват и се радват. Минава цяла седмица, а бурята не спира и Кришна продължава да държи хълма на малкия си пръст. Савартак изчерпва и последната си капка дъжд, но не успява да премести и камък от планината. Той уморен казва това на Индра. Тогава Индра гневен решава да отмъсти ползвайки мантра за унищожение, дадена му от неговия Гуру – Брихаспати. Той започва да повтаря мантрата, но се оказва, че мантрата не действа. Той пада безсилен. Пред него се появява Брихаспати и му казва

– Не се противопоставяй на Кришна. Той е Бог – търси помощта и закрилата Му, бъди негов служител, а не негов враг, нима си толкова глупав?

Индра разбира грешката си и пада на колене да иска прошка от Кришна. Кришна приема неговото покаяние и му прощава. Той иска да унищожи гордостта на Индра, но не самият Индра. И по своя Си Божествен начин успява. Индра го моли да се погрижи за неговият син - Арджуна, който е роден от царица Кунти и в момента е на земята и Кришна му дава дума, че Арджуна ще е под Негова закрила.

Това е историята за повдигането на планината Говардхан, на която Premananda theatre посвети тази пиеса.

А това е нашата планина от грис халва, която с Любов предложихме на Кришна.