Тези, които дойдоха за чудото, си отидоха с пърдежа

The Master speaks...

Един суфи Учител имал само един ученик. Ученикът бил много недоволен от това. Казвал:

- Шех Баба, ти си много високо духовна личност, просветлен, а имаш само един ученик, само аз. Защо да няма други ученици, братя, сестри ...

- Какво ми предлагаш? - Попитал шейхът...

- Ми направи някое чудо да видят хората нещо, за да дойдат. Направи чудо да видят колко си велик, че си духовна личност.

Шейхът се съгласил.

- Добре, утре иди в махалата и кажи там, че Учителят ще направи чудо и всички да се съберат, цялата махала да види.

На другия ден цялата махала се събрала. Учителят седял така, до него седяла една гугутка. Хванал гугутката и й откъснал главата. Всички гледали шокирани в Учителя, как откъснал главата на гугутката. След това пак върнал главата и гугутката оживяла. Казали си:

- Бреееей той взима живот, дава живот, кой е ако не е Бог. Значи Бог работи чрез него. Аллах.

На сутринта в текето имало една тълпа хора. Нямало място. Преди да почнат зикъра, Учителят водел кланянето. Както се навеждал напред да се кланя, се изпърдял. Засмърдяло много силно. Първите редове побягнали. На второто кланяне пак се изпърдял, още един път – втората редица видяли, че не се диша и направо напуснали. В текето останал само един ученик. Неговият ученик. Стискайки носа си, попитал:

- Шейх Баба, защо изгони хората?

 Шейх Баба рекъл:

- Виждаш ли, всички, които дойдоха за чудото си отидоха с пърдежа.

                                                          ***

Медитирайте на тази история.

Какво представлява пърдежа. Защо хората напускат молитвата. Защо напускат духовния живот, защо си отиват. Нещо, което не могат да го минат. Пръднята е едно духовно препятствие. Виждаме напред, гледаме навън, даже себе си не виждаме толкова, колкото виждаме другите.

В комуникация най-често гледаме хората как реагират, и добиваме впечатление за себе си. Хората са като някакво огледало за нашата личност - кои сме ние, какви сме, спрямо техните физиономии, като в огледало се опитваме да видим как ни изживяват и така донасяме определени заключения за себе си.

А пърдежът е задната част. Онази несъзнателна, подсъзнателна в нас, от която излиза нещо. Това нещо всъщност е нашата неосъзната част. Онази част, за която не сме съзнателни. Онази тъмна страна в нас. Тази част от нас всъщност ни отделя от духовния живот.

Не разбираме, че това е нашата неосъзнатост, която ни отделя от Божественото. Която ни отделя от духовното. Не виждаме, че това сме ние самите, които сме си препятствието. Мислим, че някой друг е препятствието, някой друг прави това нещо. Няма кой друг да го прави, ние сме неосъзнати за една голяма част от нашето същество. Просто нямаме съзнание за себе си, за нашата вътрешна дълбочина, за онова, което носим в себе си.

 Из лекция на Кану