вторник, 15 ноември 2016 г.

Гопал

The Master speaks...

 
Когато Гопал бил малък, един ден отишъл да се къпе на река Ямуна. Имало една част от реката, която била много мръсна, имало отровна вода. Никой от селото не отивал там, и не давали и на кравите да пият вода от там. Ако някой пиел вода от там или ако се къпел, можел да умре.

Един ден Гопал отишъл там да се къпе. Влязъл във водата. Брат му Баларам му казал:

- Как ще отиваш там? Как  ще се къпеш?

Въпреки това, Той отишъл. Плувал си щастливо, плувал си, изобщо не обръщал внимание на замърсяването и на отровната вода. Внезапно от водата се появила една змния. Голяма, черна, отровна змия. Калиян.

Змията искала да го захапе и да го отрови. Цялата тази отрова била от нея. Тя живеела в тази отрова и това било не змия, а змей. Тръгнал да  захапе Гопал обаче не успял. Той бил много бърз. Змеят извадил всичките си глави, обаче Той скочил на тях. Гопал имал сидхи да става много голям. Ставал много тежък, голям, силен и почвал да скача по главите на Калиян. Калиян се опитвал да го захапе, Той скачал върху главите и ги удрял отгоре. Бил много тежък, много  силен. Чупел главите на Калиян с удар.
Нито една глава не можела да го захапе. Той танцувал върху главите на Калиян, забавлявал се. Колкото змията се опитвала да го убие, да го захапе, толкова Гопал танцувал върху нейните глави. И както танцувал така все по-яко откачал и ги чупел. Почнала да тече кръв. Калиян не можел вече да го захапе. Започнал да залита... щял да умре. Гопал щял да му смаже всички глави и да го убие. Тогава дошли жените на Калиян. Почнали да молят Гопал да не убиват мъжа им:

- Моля, те не го убивай, не е толкова лош, колкото изглежда.

Гопал казал:

- Добре, няма да го убивам, обаче да не е посмял да трови повече водата и да прави някакви бели.
 Гаруда, който летял наблизо, също видял Калиян отгоре, и искал да го убие, защото Гаруда убивал змиите. Гаруда, птицата на Вишну убива змиите. Той е враг на змиите. Като видял Калиян, Гаруда си казал – ще го убия. Но видял на главите на Калиян стъпки от стъпалата на Кришна, а на стъпалата на Гопал имало знаци от Вишну. Имало такива символи, свещените символи на Вишну - раковината, колелото.
Гаруда видял тези знаци и не го убил. Ако има знаци от Вишну, значи е белязан, значи не е враг. Калиян се отървал, но станал добрата змия. Почнал да мантрува, да медитира, станал преданоотдаден бхакта.

***
Няма успех за човека, ако няма контакт с Бог. Тази история за Гопал и Калиян е история за нас. Тя е много стара. Не може да се каже дали наистина се е случила или не, но тази история показва нещо, за нашето състояние.

 Ние сме като Калиян. Отворихме морето, земята, избихме животните, атмосферата, екологията и сега трябва да понесем последствията. Искаме да убием Бог, не е достатъчно, че унищожихме земята. Сега искаме да убием Божественото. Като тровим животните, убиваме земята, на която живеем, ние убиваме Божественото.

Това, което ни храни това, което сме. Това е самоубийство. Обаче поради нашата глупост не виждаме, че е самоубийство. Когато хората тровят живота, те тровят мястото, на което живеят. Все едно да хвърляме в нашия апартамент отрови, боклуци и да очакваме, че ще ни бъде добре да живеем тук. Няма да можем да дишаме. Това се случва с земята. Животните умират и много от причините за това разрушение е човекът. Ние в по-широк мащаб.

Хората едни на други си правят такава вреда. Убиваме се едни други, тормозим се едни други. Богати страни хвърлят храна в морето, а може би на още няколко хиляди километра нататък в Етиопия, децата умират от глад. А християните плащат над стотици хиляди долари, да хвърлят храната. Само да я хвърлят. Това е едно абсурдно действие. Няма никаква любов, състрадание към страдащите. Няма чувство за единство между хората, религиите, нациите, богати, бедни. Никакво чувство за единство и състрадание. Някаква лудост, страх, борба за надмошие.

Това е онова, което властва. Това е едно болно състояние на съзанието. Невротично, нездраво състояние на съзнанието. И поради това екологията на земята, балансът, хармонията на земята страда. Защото когато ние не живеем в хармония между нас, ние не живеем хармония изобщо.

Преди да се докараме до това състояние, не сме имали толкова пушки, оръжие, толкова фабрики, химикали. Неща, които могат да тровят. Сега обаче сме по-силни и повече можем да унищожаваме от когато и да било. Никога не сме били толкова мощни и в същото време толкова неосъзнати.

Има толкова атомно оръжие, с което можем да унищожим земята 700 пъти. Земята можем да я направим на прах. Няма да има повече тук прераждания, няма да има нищо. Хората са изхранили една много голяма самоубийственост, едно състояние на мощ, която не ги води към нещо добро. Води ги към тровене, не проявяват хармония, мир, любов към Бог.

Няма осъзнатост за истинските ценности. За това Саи Баба казваше, че човешките ценности трябва да станат много важни. Да разберем, че човешките ценности са Према, Сатя, Шанти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар