неделя, 6 ноември 2016 г.

Историята за Маркандея

В гъстата дълбока гора, далеч от светската гълчава и суета, полагайки строга аскеза, живеел Риши Мриканду със своята съпруга Марудвати. Те били щастливи със своя скромен, аскетичен живот, изпълнен с посветеност и обожание на Бог. Единственото, което им липсвало, било дете. Те си нямали рожба. Поради това от няколко години риши Мриканду, правел строг тапас, за да удовлетвори Бог Шива, и Богът да се съгласи да му даде рожба.
Един ден доволен от неговия тапас Господ Шива се появил в целия си блясък пред Мриканду и казал: „Аз съм доволен от твоята посветеност. Поискай и ще получиш от мен всичко, което пожелаеш.“ Мриканду бил изключително радостен. Той се помолил на Господ Шива: „О, Господи! Аз нямам дете. Дари ме със син.“
В отговор на неговата молба, Господът  попитал: „ Добре, кажи ми какво избираш – дали да имаш мъдър, интелигентен и изключително добродетелен син, който ще живее само 16 години или да имаш син, който ще живее много дълго, но ще бъде глупав и лош по природа?“
Мриканду не се колебал ни най-малко. Той веднага помолил господа за син, който ще живее 16 години, но ще е мъдър, интелигентен и благочестив.
И така, след известно време Марудвати заченала и родила син. Родителите били изключително щастливи. Нарекли го Маркандея.
Маркандея растял изключително интелигентно дете. Щом станал на пет, Мриканду уредил неговото образование. Още в детството си, Маркандея изучил всички Веди и Шастри. Той спечелил любовта на учителите си и на всички около себе си.
Когато станал на дванайсет, родителите му уредили неговата церемония по даване на свещената връв – Упанаяна. Момчето било много редовно в изпълнението на своята Сандя Вандана, което правело родителите му много доволни. Така то прекарвало дните си много щастливо, доставяйки наслада на всички със своите очарователни погледи и приятно поведение.
Но родителите били тъжни в сърцето си, те знаели, че времето наближава и щом погледнели сина си, лицето им се помрачавало. Не били казали на Маркандея, че не му е писано да живее дълго.
Шестнадесетата година бързо се приближавала. Един ден, неспособни да контролират мъката си, те се разплакали пред него. Маркандея бил учуден. Той нежно ги попитал за причината за тяхната мъка. Мриканду, с очи, преливащи от сълзи, му казал: „О, сине мой! Според дара на Господ Шива ти си предопределен да живееш само шестнайсет години. Как да понесем на това? Ние сме безпомощни и не знаем какво да сторим.“
Маркандея утешил родителите си, казвайки че смъртта не е нещо, от което трябва да се страхуват мъдрите хора. Тя е толкова естествена като живота.
На следващия ден момчето дошло при тях и им казало: „Скъпи татко и майко, не се безпокойте за мен. Аз съм уверен в победата си над смъртта. Моля ви да ме благословите да успея в моето усилие. Позволете ми да изпълня строг тапас, за да удовлетворя Господа.“ Родителите му го благословили сърдечно и го изпратили да прави тапас.
Ето че дошъл денят, в който Маркандея щял да навърши шестнайсет години. Ямарадж – богът на смъртта знаел, че животът на Маркандея е предопределен да приключи на този ден. Както обичайно, той изпратил слугите си да вземат живота му. Но те не могли да се доближат до Маркандея, сиянието от него било твърде силно за тях…
Тогава Богът на смъртта, лично дошъл на своя черен бивол. В ръката си имал въже с примка, с която да издърпа душата на момчето от тялото му и да я отнесе. Яма видял младежа, ангажиран в обожание на Господ Шива. Той веднага разбрал, че ако иска да изпълни дълга си като Бог на смъртта както трябва, не може да остави обожанието да завърши. Не трябва да бъде позволено на Маркандея да остане и минута повече жив след свършването на шестнайстата година. Иначе невидим за човешките очи, този път Яма бил принуден да се покаже на малкото момче, заради неговата интензивна благочестивост и посветеност на Бог. „Маркандея – остави своя тапас, твоят живот завърши, приготви се да умреш.“ Извикал Яма и хвърлил въжето си с примката и тя обхванала врата на Маркандея, както и Шивалингама. Момчето се хвърлило и прегърнало шивалингамът с всичка сила.
В този момент шивалингамът изведнъж се разцепил на две и от него излязъл Шива, с тризъбец в ръка. Той избутал Яма настрани и го убил, за да спаси детето. От този ден, Шива получил имената Мритюнджая и Калакала.
Страхувайки се че това ще наруши порядъка във Вселената, боговете помолили Шива да върне живота на Яма. Шива се съгласил, а после, обръщайки се към младия преданоотдаден, от чиято посветеност Той бил много доволен, Господ Шива го благословил с безсмъртие. Той казал на Маркандея: „Всяко твое желание ще бъде изпълнено. Ти никога няма да остарееш или да посивееш. Ти ще живееш добродетелен и известен до края на света.  И нека всезнанието да бъде твое ценно качество.“



Няма коментари:

Публикуване на коментар