Канака Дас - разказ

Бхакта Канакадас живееше по време на царуването на Цар Кришнадеварая от Виджаянагара. Бираппа, бащата на Канакадас, беше водач на овчарите и събираше годишни данъци за царя в едно село на име Бада. Бачамма, неговата съпруга, бе скромна жена, посветена на Бог и светиите. Те имаха само една грижа: нямаха деца. Един ден двамата решиха да посетят Тирупати, свещения храм на седем хълма. В благоприятния ден, те пристигнаха и искрено изпълниха нужното обожание, а Господът беше доволен от тяхната посветеност. После взеха от свещения прасад и се върнаха вкъщи щастливо; след няколко месеца Бачамма зачена божествено дете.

Вярва се, че самият Видура (велик преданоотдаден на Господ Шри Кришна) се преродил като Канакадас.

На дванадесетия ден след раждането, детето бе сложено в люлка и му беше дадено името Тиммаппа. Игрите, боят и плуването бяха по-интересни на малкия Тиммаппа, отколкото ученето и четенето на писания; така той израсна и стана водач. Неговият баща почина мирно и предаде своята работа на сина си; след няколко години, майката последва съпруга си.

За всичко си има време и място; скритите сили на светията спяха и чакаха да се проявят. Един ден Тиммаппа със своите приятели копаеше кладенец, когато, за негово удивление, той намери съкровище с голямо количество злато. Според традиционно вярване, той си помисли да построи голям храм за изображението на Господ Ади Кешава, което сега беше в един малък разнебитен храм в селото Бада. С искрена решеност, той отнесе муртито в едно близко село - Кагинеле, построи голям храм и инсталира муртито. Въпреки че стори този благороден акт като жест на любов към Бог, той никога не си и помисли, че ще стане посветен светия или слуга на Бог; неговото изгарящо желание беше да се сдобие с повече и повече богатство и собственост, за да може да властва над хората. Всеки ден той се молеше за повече богатство.

-  2 -

Бог обаче искаше друго. Той дойде в съня на Тиммаппа, който тогава беше наречен „Канака Найака“ или Господар на Златото. В съня, Бог се появи и го пита: „Канака, ще станеш ли Мой слуга?“

Канака отвърна: „Да стана Твой слуга и да се откажа от всичко? Невъзможно! Благослови ме с царство и богатство.“

Тогава блестящият Господ се усмихна и изчезна. Канака беше уплашен, мислейки това за лоша поличба, че Бог го моли да се отрече от всичко и да стане Негов слуга. Така той изпълни голяма пуджа (обожание), надявайки се, че Бог няма да го моли да се отрече от света. Но след няколко дни, същата божествена форма се появи пред него със същия глас: „Канака, ще станеш ли Мой слуга сега?“

Канака рече твърдо: „Не!“ Сънят продължаваше нощ след нощ, но Канака беше непреклонен. Той забравяше обаче, че Бог има Свои собствени пътища да обърне хората към Себе си.

- 3 -

Настъпи война. Канака получи благословии от свещеника на храма за триумфална победа и отиде със своята войска на бойното поле. Канака се бори и воюва смело. За зла участ обаче, той беше прободен в гърба и падна от коня си в безсъзнание. Канака, оставен на своята съдба, бавно се съвзе след много часове. Тогава, за негово учудване, той видя една тъмна фигура да се надвесва над него, питайки го със същия глас, който той беше чул в съня: „Канака, сега ще станеш ли Мой слуга?“

Разгневеният, ранен Канака извика измъчено: „Сега ли намери да ме питаш дали ще стана Твой слуга? Не виждаш ли, че съм пред прага на смъртта?

Тъмната фигура се усмихна и каза: „Аз те спасих от лапите на смъртта; сега ти можеш да станеш Мой слуга.“

„Но защо ме преследваш! Не можеш ли да намериш някой друг? каза Канака.

Фигурата отвърна: „Ти Ми служеше в миналото; и сега се прероди да Ми служиш пак.“

Замъгленият интелект и обърканият ум на Канака отговориха язвително: „Ако си ме спасил от смъртта, защо не ме спасиш от тази ужасна болка?“

Тъмната личност каза: „Ако ти възвърна предишното здраве и красота само с едно докосване, тогава ще станеш ли мой слуга?“

Зашеметен, Канака се взря в тъмната фигура: „Да, ще стана, ще стана!“

Алхимичното докосване на Бог направи Канака силен и здрав. Светлина проникна в съществото му и той се изправи в благоговение и учудване. Искаше да се поклони на тъмната фигура, но той вече беше изчезнал.

- 4 -

Обзет от божествена лудост, Канака изтича в храма на Ади Кешава. Беше полунощ и храмът беше заключен. Той можеше лесно да извика свещеника да отключи вратата, но си помисли, че Кешава, който беше отключил вратата на неговото сърце, можеше да отвори и вратата на храма.

От силна мъка той започна да удря главата си в главната порта, докато сърцето му се разтапяше. Като че някоя голяма болка беше излязла от сърцето му и бе намерила пътя си в непреодолими усилия и думи, той избухна в божествена песен, в която се казваше:

„Отвори вратата и ми дай Твоето служене,

о, Господи; не чуваш ли моя горещ плач?

Когато Ти беше облегнат на мекото легло от бога на змиите Шеша с Лакшми, Твоята съпруга, която масажираше стъпалата Ти на океана от мляко; не чу ли Ти плача на царя на слоновете, хванат от алигатора, и не го ли спаси?

Когато царят на демоните Хиранякашипу хокаше сина си Прахлада, принуждавайки го да покаже своя Бог в една от колоните на двореца, като нанасяше удари със своята сабя и юмрук, о, Господи, не чу ли Ти плача на това дете-преданоотдаден и не излезе ли от колоната като Бог с форма на човеколъв, за да унищожиш демона и да защитиш детето?

Когато непорочната жена на Пандавите беше опозорена от Душасан, не защити ли Ти честта й, като я благослови с неизчерпамо сари?

Ти просто се появи, чувайки техния плач. Ако това е вярно, о, Кагинеле Ади Кешава, как може да не чуеш моя плач?“

Когато Господът чу жалбата на Канака, главната порта се отвори с трясък, камбаните на храма започнаха да звънят спонтанно и светлините се развяха сами пред муртито. Това беше мистичната визия, която Канака имаше, и той изтича в светилището и се изправи лице в лице с великия Господ. Порои от сълзи се стичаха и косата му бе настръхнала, защото светлините, които той видя в неговата мистична визия, можеха да се сравнят само с хиляди луни и слънца. Той видя Бог да стои пред него с лице като пълната луна, къдрици и богата диадема; знакът от мускус на челото Му, лотосови очи, правилен нос и яркочервени устни; широка усмивка, врат с форма на раковина, обеци с форма на алигатор; скъпоценният камък каустубха, гирлянд от туласи и отпечатъка от стъпалото на мъдреца Бхригу на гърдите Му; най-красивият пъп-лотос с три златни линии, жълтата копринена дреха, омотана около кръста Му, големият пръст от крака Му с формата на луната и червените подобни на лотоси пети на стъпалата Му; а в четирите ръце на Господа бяха раковината, дискът, боздуганът и лотоса. Отново същият глас го попита: „Канака, сега ще станеш ли Мой слуга?“

Канака заплака от радост и каза: „Да, да! Ще стана Твой слуга и ще се моля само Ти да ме приемеш за Свое смирено дете. Много пъти, от невежество и арогантност, когато Ти се появи в съня ми, аз отказах да стана Твой слуга. Сега гръмотевицата на Твоята милост разби планината от гордост, която имах, и аз копнея само да стана Твой слуга.“

Господът каза: „Канака, да бъдеш Мой слуга не е лесна задача, защото може да трябва да жертваш и да се откажеш от всичко.“

Тогава Канака запя велика и затрогваща песен:

„Може ли някой да живее в забрава за Твоите лотосови стъпала? Това не са просто думи, о, Господи, защото аз говоря с убеденост; ако е необходимо, човек може да изостави родителите си; може да изостави собствените си роднини; може да се откаже от своята страна. Каквото и да става, човек не бива никога да се отказва дори за миг от служенето на Твоите лотосови стъпала. Ако някой изисква неговия живот, той определено може да се откаже от живота си. Човек може остави своята чест, достойнство и всичко друго, но о, Господарю на всички души, Ади Кешава, Шри Кришна, никой не трябва да изоставя Твоите лотосови стъпала.“

Господът беше удовлетворен от цялостното предаване на Канака и го прие за Свой даса (слуга). От този ден той стана известен като Канакадас.

Канака искаше да докосне стъпалата на великия Господ и да положи главата си на тях, но Господът искаше да играе и помоли Канака да изпее един киртан. Светията композира песента на възхвала, която се състоеше от 24 имена на Господ Вишну. Няколко строфи са преведени като:

„О, Господарю на Вселената, нека пея за Твоята слава с цялото си сърце; изпепели на драго сърце всички мои грешки, о, Господи Кешава.

Предавам Ти се изцяло, о, Господи; не ме забравяй в мига на смъртта, като се появиш пред мен и ангажираш езика ми да повтаря Твоето свято име, о, Нараяна.

Нека се прераждам живот след живот като Твой слуга, за да пея за Твоята слава, о, Васудева.“

Състрадателният Господ посъветва Канака да отиде при великия гуру Вйасарайа Свами за посвещение. Това е един от редките примери, където човек има визията на Бог първо, а после отива за посвещение. В почти всички случаи, даршан идва след посвещение от гуруто. Това беше възможно в случая на Канака, защото той беше инкарнация на Видура.

- 5 -

Когато визията изчезна, щастливият светия отиде в ашрама на Свами Вйасарайа, който по това време беше зает в някаква строителна работа. Той беше със своите двама близки ученика Пурандарадас и Вадираджа. „Гурудева!“ Канака извика, когато пристигна.

Великият Свами повдигна глава и попита: „Кой е там?“

„Аз съм, аз, твоят слуга“, каза Канака.

„Това същият Канака със златното съкровище ли е?“ попита се учителят.

„Вече не; сега той е само Канака, овчарят.“

Тогава Свами попита: „Защо си дошъл?“

„Господ Кешава ме изпрати при теб да получа мантрата,“ беше отговорът.

„Каква мантра мога да дам на един овчар?“ Повтаряй мантрата „бивол“!“

„Благодаря, Гурудева!“ каза Канака, който на момента седна и започна да повтаря мантрата бивол. Той мантруваше: „Бивол, бивол“ съвсем сериозно, и след няколко часа, един огромен, силен бивол се появи пред него. Канака го отведе при гуруто, който беше учуден да види безрезервната вяра на своя смирен ученик. Вйасарайа поиска от бивола да премахне един голям камък, който пречеше на течението на реката, за да може това чудо да бъде запомнено за вечни времена.

Вйасарайа заведе Канакадас в своя ашрам, за да го посвети в духовния сан Даса (даса дикша). Щасливият ученик седна в стъпалата на своя учител, който, със своята велика духовна сила, му прошепна най-свещената мантра. Това беше толкова мощно изживяване, че беше като че ли торнадо от духовна сила го е завладяло. Неговите мисли бяха наелектризирани и повдигнати до високите върхове на духовното изживяване. Тайната на Вселената му се разкри, и щом той отвори очите си, той бе напълно променен човек. Той отдаде почитанията си пред Гуру Вйасарайа и после изрази своето изживяване в най-красива песен:

„О, аз съм спасен! О, аз съм спасен! Водите на океана от прераждането са изцяло пресушени за мен!

Милостта на Вишну ме изпълни с интензивна любов за Неговите лотосови стъпала.

Тирта (водата, която изми Неговите лотосови стъпала) на Господ Шри Хари и прасада аз приех от гуруто и моите сетива бяха пречистени.

Божественото име на Шри Хари, прошепнато от гуруто, аз изпих през чашата на моите уши, и великите Харидаси, слугите на Бог, станаха мои роднини.

Отличителните белези на Бог, направени от моя гуру, са моите постоянни украшения. Ах, аз съм спасен! Аз съм спасен!

Едва-що бях посветен като Харидаса, всички мои предшественици постигнаха мукти. (Ако някой стане посветен слуга на Бог, той спасява целия род.)

Аз бях направен цял/съвършен, за да вървя по пътя на освобождението. Господ Шри Хари беше доволен от моята посветеност на Него.

Аз чувствам отговора от съпруга на Рукмини, Кришна, Който е винаги на мое разположение, защото Го държа здраво в сърцето си.

Днес, чрез милостта на гуруто, аз получих цялото богатство, което човек може да очаква за своята душа.

Ади Кешава, моят Баща, дойде тичайки към мен и ще остане в моето сърце завинаги. Ах, аз съм спасен! Аз съм спасен!“

Бхакта Канака дас пътуваше по цяла Индия, проповядвайки бхакти. Изпълнен с посветеност към Бог, той посети много центрове за поклонение и съчини хиляди киртани. Когато свещениците не му позволиха да влезе в олтара на един духовен център, наречен Удипи, муртито на Господ Кришна се обърна от изток на запад и даде даршан на Канакадас през прозореца! Разпространявайки посланието на любовта, непривързаността и мира, великият светия се сля със стъпалата на Господ Кришна.