The Master speaks...
- Искам да стана Твой ученик.
- Добре, но трябва да гледаш и да слушаш това, което ти кажа. Да го правиш,
ако искаш да бъдеш ученик – отвърнал Учителя.
Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да слушаш това, което ще ти кажат. Ако не
слушаш каквото ти кажат, тогава какъв е смисълът, какъв ученик си. Не си
ученик, ти си в твой еготрип, нямаш връзка с Учителя. За това му казал:
- Трябва да слушаш каквото ти кажа и да не поставяш въпроси. Ако си
съгласен с това, тогава те приемам.
- Добре това е лесно. Не е никакъв проблем.
- Ето, аз сега ще отида да взема вода от кладенеца, а ти ела с мене.
Отиват към кладенеца, обаче ученикът гледа, че кофата за вода няма дъно.
Вървят, вървят, той гледа и ... иска да му каже: „няма дъно кофата”, ама не
смее да му каже, защото не трябва да казва нищо. Такова е правилото.
Учителят отишъл до кладенеца, сложил кофата вади я и изтича цялата вода.
Пак вади, пак изтича водата.
Ученикът гледал, гледал – това е абсурдно, защо го прави?! Гледал, гледал
па не издържал:
– Няма дъно кофата !!! - Извикал.
- Ти не си за ученик. Махай се от
тука.
- Ама то е безсмислено, защо вадиш
вода от кладенеца с кофа, която няма дъно.
- Махай се, не си ученик, прекърши
правилото, не ставаш за ученик.
***
Гледаш, че Учителят прави нещо, което за теб е безсмислено. И мислиш, че
трябва да му кажеш какво трябва да прави.
Тогава какъв е смисълът? Той вече не
е Учител, Той ти е ученик на тебе. Ти трябва да си му учител на Него. В суфизма
шейхът е шейх, а муршид е муршид. Не може ученикът да бъде шейх.
Няма коментари:
Публикуване на коментар