The Master speaks...
Един цар се разхождал по улицата. Както се разхождал при него дошъл един
дервиш. Застанал на пътя и царят го питал:
- Какво стоиш на пътя на царя. Махни се от пътя, ти не принадлежиш на нищо,
не си никой.
Дервишът му се изсмял:
- Какъв цар си ти, ако не можеш да напълниш моята молитвена чиния със
златници.
- Глупости, изсмял се царят, донесете тук злато.
Изсипал злато в чинията на дервиша, обаче златото изчезнало. Пак изсипал,
пак празно, пак изсипал, пак се изпразнила. Не може да се напълни тази чиния на
дервиша. Накрая царят казал:
- Ти ще ме разориш, каква е тази чиния, от какво е направено това нещо?
- Тази чиния е направена от човешките желания. Те нямат край, може да
сипваш, да сипваш, те ще продължават и ще продължават....
***
Не може да напълниш съда, да кажеш:
„готово, съдът е пълен, окей”. Всяко желание, което реализираме става минало.
Вече имаме друго желание. Всяко желание, което е реализирано води друго след
себе си. Не можем никога да бъдем удовлетворени чрез желанията. Така е устроена
човешката природа. Трябва да осъзнаем този механизъм. Когато осъзнаем този
механизъм, започва стремежът или копнежът към Божественото. И спира търсенето
на удовлетворенията на желанията. Започва стремеж и копнеж към Божественото -
тук и сега. В настоящия момент. Не в бъдещето.
Не може с ума да се разбере. Въпрос е на изживяване. Когато изживееш
любовта и щастието в настоящето, това не е никакво желание за щастие и любов,
защото това Е това. Нямаш желание за любов, защото ти СИ любовта, как любовта
може да копнее за любовта? Щастието за щастието?
Щастието Е! Любовта Е! Това е всичко, не копнееш за нищо. Ако имаш щастие и
любов ти може да умреш сега. Няма никакъв проблем. Няма да кажеш – не, моля ти
се по-късно ме убий. Ако трябва някой да те убие сега, ще те убие. Ще кажеш:
„благодаря”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар