The Master speaks...
Една нощ един човек викал Аллах, Аллах, докато устните не му станали сладки
със славата. Един циник го чул и казал:
- Добре, аз те чух, че викаш, но дали някой, някога ти е отговорил?
Човекът не му отговорил на това, спрял да се моли и паднал в объркан сън.
Той сънувал Хайдар - водачът на душите. Шейхът на дервишите от отвъдния свят.
Материализирал се или идвал в сън. Като върховният Гуру на всички суфи от
недивимия свят. Хайдар. Появил се на сън и му казал:
- Защо спря да славиш?
- Защото не чух никакъв глас оттатък. Никой не ми отвърна.
Този копнеж, който изразяваш е твоето послание, което ти се възвръща. Това
е отговорът ти от Аллах. Тъгата в твоя плач те привлича и те води към
съединението. Твоята чиста тъга, която иска помощ е тайният съд, слушай кучето
как вие по господаря. Това виене е неговата връзка. Има любовни кучета, има
кучета на любовта, никой не знае техните имена. Дай своя живот да бъдеш един от
тях.
***
Гуру казваше - вътрешен плач. Да плачеш като малко дете, изгубено в гората,
посред нощ. Усещаш, че си изгубен и нищо друго не ти остава освен само да
плачеш и да си само това, без остатък. И ако имаш такъв плач, такава искреност,
когато плачеш, тогава ще даде ...
Гуру казваше да плачем за Божествената Майка, защото майката много по-лесно
чува от бащата. Така че да плачем за Бог. Казват, че разликата между дервишите
и обикновените хора е, че дервишите цяла нощ плачат за Бог. И цял ден тайно,
докато работят, пак продължава вътрешният плач. Зикър. Непрекъснат зикър, не
спират каквото и да става - зикър. И когато сърцето ти е в непрекъснат плач, то
се чисти. Както Чайтаня също казва, че името на Бог чисти огледалото на сърцето
и потушава пожара на страданието в гората на раждането и смъртта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар