петък, 18 ноември 2016 г.

Защо спря да славиш?


The Master speaks...
Една нощ един човек викал Аллах, Аллах, докато устните не му станали сладки със славата. Един циник го чул и казал:

- Добре, аз те чух, че викаш, но дали някой, някога ти е отговорил?

Човекът не му отговорил на това, спрял да се моли и паднал в объркан сън. Той сънувал Хайдар - водачът на душите. Шейхът на дервишите от отвъдния свят. Материализирал се или идвал в сън. Като върховният Гуру на всички суфи от недивимия свят. Хайдар. Появил се на сън и му казал:

- Защо спря да славиш?

- Защото не чух никакъв глас оттатък. Никой не ми отвърна.

Този копнеж, който изразяваш е твоето послание, което ти се възвръща. Това е отговорът ти от Аллах. Тъгата в твоя плач те привлича и те води към съединението. Твоята чиста тъга, която иска помощ е тайният съд, слушай кучето как вие по господаря. Това виене е неговата връзка. Има любовни кучета, има кучета на любовта, никой не знае техните имена. Дай своя живот да бъдеш един от тях.

                                                           ***
Гуру казваше - вътрешен плач. Да плачеш като малко дете, изгубено в гората, посред нощ. Усещаш, че си изгубен и нищо друго не ти остава освен само да плачеш и да си само това, без остатък. И ако имаш такъв плач, такава искреност, когато плачеш, тогава ще даде ...

Гуру казваше да плачем за Божествената Майка, защото майката много по-лесно чува от бащата. Така че да плачем за Бог. Казват, че разликата между дервишите и обикновените хора е, че дервишите цяла нощ плачат за Бог. И цял ден тайно, докато работят, пак продължава вътрешният плач. Зикър. Непрекъснат зикър, не спират каквото и да става - зикър. И когато сърцето ти е в непрекъснат плач, то се чисти. Както Чайтаня също казва, че името на Бог чисти огледалото на сърцето и потушава пожара на страданието в гората на раждането и смъртта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар