Нагарджуна и крадецът

The Master speaks...

Има една хубава история за Нагарджуна. Много е хубава, много я обичам. 

Нагарджуна е един йоги - будист. Просветлен Буда, живеел в Индия гол.  Нагарджуна имал ученици, които били махараджи - много богати. Те искали да направят нещо за него. Той не притежавал нищо, даже нямал съд за просене. Някои имали съд за храна, за пиене, а той нямал ни това и така живеел като аскетик.

Уникален просветлен човеек. И на тези негови ученици, които били много богати им било неприятно, че имат толкова богатство, а той гол.

Решили да му направят подарък. Направили златен съд. Много красив. Украсен с диаманти.  Най-чисто злато и диаманти. Просешка чиния от злато и диаманти и му я подарили. Нагарджуна – голият, имал един съд от диаманти и злато, който бил подарък от учениците му. И така садхуто пътувал с този красив съд.

 Един ден един крадец го видял и много харесал този съд. Помислил: "този съд за какво му е на този садху, голия...”

 Решил да му го открадне. Започнал да го следи тайно. Ходил след него. Нагарджуна отишъл в един запуснат храм, настанил се да живее там. Той нямал покрив, запуснат бил, но имал стени - колкото да не духа. Седнал да медитира. В това време крадецът дошъл и тихичко се доближил, незабележимо до стената, пред която седял Нагарджуна.

Бил много внимателен, обаче Нагарджуна бил все пак много сензитивен човек. Той усетил, че в аурата си го обхваща. Такива светли същества имат голяма аура, по 10 метра, по 20 метра аура.

Каквото влезе в неговата аура, става съзнателен за това, за този човек, за това нещо. Ако влезе нещо в аурата му, той става съзнателен за него, защото ако ти влезе нещо в аурата, то влиза в тебе. За това йогите обичат никой да не им влиза в аурите.

Нагарджуна го хванал. И му казал:

 – Ти, който си зад стената, ела тук.

 Крадецът бил шокиран. Не знаел, че го преследва... И когато влязъл в стаята, се поклонил на този садху. Видял, усетил, че това е уникално същество, което излъчва уникална светлина, спокойствие и погледнал към неговия съд. Нагарджуна му подал съда.

- Ето вземи го, подарявам ти го. По-добре, отколкото да го откраднеш. 

Крадецът още повече се шокирал. Това много го впечатлило, защото крадците се впечатляват много от материални вещи. Привързани са към материални вещи. И от това много се изненадал. Този човек, гол и има само един златен съд с диаманти по него и му го подарява.

- Вземи го. Недей да го крадеш.

 Той взел съда...

- Благодаря, може ли да ми кажеш нещо. Аз съм крадец, кажи ми как да развия такава непривързаност като тебе? Аз съм много привързан към всякакви неща. Ама само не ми казвай да спра да крада, защото не мога. Всички садху ми казват как да спра, как да почна да медитирам. Казват: „Спри да крадеш, почни да медитираш и ще почнеш да живееш духовен живот.”

Не ми го казвай това.

- Не, отговорил Нагарджуна, кради си, няма проблем, обаче осъзнавай се. Тук и сега и се осъзнавай. Какво се случва с тебе, какви емоции минават, какво изживяваш, какво е това, което си ти - тук и сега, във всеки един момент. Осъзнаваш и наблюдаваш кой си.

Крадецът благодарил, взел съда и си отишъл.

Един ден решил да отиде да краде в съкровищницата на царя. Това му било целта да краде в царската съкровищница. Където е най-голямото богатство. Промъкнал се, стражарите били заспали… Влязъл и отворил чекмеджетата с диамантите.

 Когато видял диамантите, му се събудило много голямо  желание да ги открадне. Обаче в момента, в който посегнал да ги взима, усетил, че става неосъзнат. Сякаш някой му казва: “не, сега си неосъзнат.”

После пак почнал да се осъзнава, погледнал към диамантите видял ги  като най-обикновени камъни. Нямат никаква ценност. Шарени камъчета. После пак посегнал да ги краде и пак усетил, че изгубва осъзнаването. Видял  Нагарджуна да му казва:  “Не – сега осъзнавай се!!!”

Започнал да се осъзанва, пак започнал да ги вижда като камъни. За тази цяла седмица не успял нищо да открадне. Иначе бил много добър крадец. Всеки си има слабости. Върнал се при Нагарджуна. 

- Как е, как върви практиката, го питал Нагарджуна.

- Ти много яко ме прецака – не мога нищо да открадна, седем дена нищо не съм откраднал. Аз се осъзнавам и не мога да крада, когато съм осъзнат. Мога само неосъзнат да крада.

                                                  ***

 Можеш да правиш нещо тъпо само когато си неосъзнат. За това хората взимат алкохол, наркотици, за да станат неосъзнати. За да могат да правят тъпи неща. Тогава съзнанието потъва в подсъзнанието, хората стават по-неосъзнати и правят разни работи.

 Проявяват неща, които са в подсъзнанието.  Трябва алкохолът малко да ги отпусне, да се отдадат на тези неща, иначе пощуряват. Когато пият алкохол, стават много неосъзнати – добре се чувстват, после ще направят някоя беля, па ще се каят. За това осъзнаването е много важен елемент.

Опитайте се да се осъзнавате, всеки един момент. Не очаквайте нещо в бъдещето, не се знае какво ще стане. Какво ви интересува това? Вие сте отворени да приемете живота и това, което животът ви носи.