Нарасимха и Пралад

Thr Master speaks... 

Това е една много древна история за Нарасимха и Пралад....

Имало едно време Нарасимха. И имало едно време и един демон, на име Хиранякашипу. Този демон бил много мощен. Той бил толкова мощен, колкото нашето его иска да е мощно. Хиранякашипу всъщност е нашето его. Бащата на бхакта, на влюбеният.

Хиранякашипу владеел цяло царство, той бил цар. Един ден му се родил син на име Пралад. Този син никак не обожавал баща си. Не харесвал баща си. А бащата бил много доминантен. Бащите обикновено обичат да доминират в семейството, а тоя не само в семейството, а в цялото царство. Обожавали го като Бог. Той бил много мощен и искал да го обожават като Бог, не като цар. Искал да е Бог, искал той да е върховният. И всички в неговото царство го обожавали като Бог. Почитали го, защото бил много мощен, никой не можел да го убие, никой не можел да го рани.... Воювал в много битки, сражения, никой не можел да го убие. Никой не можел да го рани бил много силен. Доминантен, силен, идеален тиранин - император.

 И така неговият син вместо да обожава баща си, още като малко дете бил посветен на Вишну. Повтарял само „ом намо багавате васудевая...”, обожавал Вишну. Бащата направо пощурявал от това. Не можел да понесе неговият собствен син, в неговото собствено царство, той е толкова мощен толкова доминантен, всички го слушат, неунищожим, ненараним, а синът му не го обожава. Няма по-лошо нещо за един баща от това синът да не те зачита. Твоят собствен син, това е много голяма обида за бащинското его. Така се дразнел, че поискал да убие Пралад. Толкова се дразнел на сина си. Малко дете, един никакъв, един пикльо, дребен такъв и „ом намо багавате васудева...” Той му викал:

- Абе какъв Васудева, бе какъв Вишну бе, стига си повтарял тези думи, той уби вуйчо ти, Вишну е враг на нашето семейство.

В предишното прераждане Хиранякашипу имал брат. Той се казвал Хиранякаш. Него Вишну го убил. Той бил също много голям демон. Искал да унищожи земята и Вишну дошъл във форма на глиган и убил брата на Хиранякашипу. И сега неговият собствен син обожава убиеца на неговия брат. Това е погрешно от всички гледни точки.

Обаче Пралад продължавал. Ом намо багавате васудевая... Вишну, Вишну... и това е. Намо Нараяна.

Той ужасно му се дразнел. Веднъж хвърлил Пралад пред един слон. Имало царски слон в царството. Веднъж толкова се ядосал на Пралад, слонът минавал и той го хвърлил пред слона. Да го сагази да го стъпче с краката си. Обаче слонът не го сгазил, а го взел с хобота и го сложил на гърба си. Самият слон го спасил от себе си.

Хиранякашипу не можел да повярва, питал се: „какво става, това дете е ужасно. Направо не мога да го убия.” След това го хвърлил в една яма, в която имало отровни змии. Знаело се, че в тази яма имало много змии и той го хвърлил между змиите. Обаче змиите му направили място и нямало проблем. Той пак си седял и „ом намо багавате”, „Намо Нараяна”, нямало проблем. Хиранякашипу много се дразнел от това дете – „Това дете направо ме пощурява”. Накрая го хвърлил в една пропаст. Тя била много дълбока пропаст и той го хвърлил да се убие долу. Обаче на Пралад пак нищо му нямало. Като отишъл долу да види, той си седи и си пее мантрата...

Имало една демонка в това царство, която имала много горещ корем и който седнел в нея, в скута и, става на пепел - изгаря. Той взел Пралад и казал:

- Седни тука при леличката.

Но вместо Пралад да изгори, леличката станала на пепел, на него нищо му няма. Хиранякашипу съвсем се ядосал. Викнал черни магьосници, казал им:

- Викнете зли духове да убият това дете с черна магия.

Те извикали много зли духове, но те не можели да дойдат до него, не можели да го докоснат. Не можели да се доближат до него. Върнали се жадни за кръв и убили магьосниците.

Накрая Хиранякашипу си рекъл значи с насилие не става ще пробваме с лукавство. И дал Пралад в училище.

Това е най-добър начин да унищожиш едно дете. Прати го в училището.

И той го пратил в училището. Обаче училището било за демони - демонско уилище. И там учели на демонски истории, разни щуротии. Когато Пралад дошъл в училището, все малки демончета имало. Наложило се по това време учителите да отидат за няколко дни в командировка.  Междувременно, докато тях ги нямало, Пралад научил малките демончета да пеят „ом намо багавате васудевая”. Когато учителите се върнали – какво да видят: демончетата пеят ом намо багавате васудевая, нараяна, нараяна, нараяна... Учителите се почудили:

- Какво става тук?! Не успяхме ние да му промием мозъка, той проми на цялото училище.

Завели го при Хиранякашипу и му казали:

- Не можем нищо да направим с твоя син, той е ужасен направо,  унищожи нашето училище.

Той казал:

- Добре последен опит.

Имало една желязна колона. Била пълна с въглища вътре. Била като пещ. Той наредил да се запалят въглищата и колоната толкова се нажежила, че станала червена. Нажежено желязо. Казал на Пралад:

- Ако обичаш Вишну, иди и прегърни тази колона. А ако обичаш мене, а аз съм ти баща..., трябва да обичаш баща си, а и не съм гореща колона, ела, прегърни ме мене. Трябва да се решиш, ако си за Вишну, трябва да прегърнеш тази гореща колона, ако си за човешките отношения, ела тук, аз съм ти баща, семейство.

Всеки човек го има този момент. Дали ще прегърнем егото, или ще прегърнем Вишну. Това е много дълбока история. Хиранякашипу е егото, което иска да убие онова у нас, в което се ражда любов към Бог. Иска да унищожи нашата бебешка любов към Бог. Ние имаме любов към Бог, но бебешка ни е, малка... на 2-3 годинки. Много обичаме Бог и не знаем нищо – като Пралад, той е дете, обича Бог и не знае нищо. А Хиранякашипу знае всичко, той манипулира, доминира, той е политик, диктатор. Всички аспекти на егото. Казал му:

- Хайде, ако обичаш Вишну иди прегърни тази гореща колона. Ако ме обичаш мен, прегърни ме, аз съм ти баща, не съм гореща колона.

Да прегърнеш горещата колона, значи нещо ирационално. Нито един човек не би го направил. Вие бихте ли прегърнали гореща колона? Дори да ви кажат това е Вишну, бихте казали:

 – Да, да, друг път.

Не сте минали опитностите на Пралад, за това. Ако имаше баща Хиранякашипу и се опитва да ви утрепе... ще прегърнете и гореща колона от любов.

Накрая Пралад се решил за колоната. И тръгнал към колоната. Хиранякашипу като видял, че Пралад е готов колоната да прегърне, но не него, решил да го убие. Казал:

 – Край, това дете... ми писна от него. Направо ми скъса нервите. Толкова обича Вишну, че е готов колоната да прегърне, за да не ме прегърне мене. Искал да убие Пралад. В този момент колоната се затресла и се чул един страшен звук, като земетресение. Тогава излязъл Нарасимха Дев. Той бил като лъв. Нара симха. Нара е човек, а симха е лъв.

Нараяна е името на Вишну. Този, който носи човека. Пътя на човека е Нараяна. Вишну е пътя за хората, нашето возило, към него отиваме. Към Нараяна. Нарасимха значи човек лъв, човеколъв. Има лъвска глава и лапи като лъв, а тяло на човек. Появил се един човеколъв от колоната - Нарасимха. И изревал. Застанал пред Пралад да го зашити от оръжието на Хиранякашипу. И когато Хиранякашипу тръгнал да атакува Пралад, да хвърля копие по него, копието изчезнало в тялото на Нарасимха, защото неговото тяло не било от материя, а било от някаква енергия, която била много гореща. Така, както е гореща колоната, изгаря всичко, което влезе в него. Претопява всичко, целия метал като влезе в това тяло, се превръша в пепел. Всички оръжия, които хвърлял, всички стрели, копия, мечове, с които се опитвал да убие Нарасимха изчезвали в неговото тяло. И така Хиранякашипу хвърлял всички оръжия в него, но не можел да го нарани по никакъв начин.

Накрая, когато си изхвърлил всички оръжия, останал гол – голото его, такова каквото е. Тогава Нарасимха тръгнал към него, а той хукнал да си спасява кожинката. Нарасимха го хванал на прага на къщата. На прага на палата.

Хиранякашипу бил толкова мощен, защото правил тапас. Във всички индийски истории, мощен е някой, който прави тапас. Тапас е да стоиш на един крак сто години, да седиш между четири огъня - панча агни тапас... такива неща. Хиранякашипу получил мощ, защото практикувал доста сериозна практика и се надминавал себе си жестоко. Бил по-голям йоги от някои тук присъстващи. Хиранякашипу бил много напреднал, искал да получи безсмъртност, обаче не можел да получи. Брахма дошъл и казал:

Добре, унищожаваш се толкова, хайде недей да се тормозиш, кажи какво искаш, видяхме, че си пламенен, видяхме твоето усилие, кажи какво искаш.

Хиранякашипу казал:

- Искам безсмъртност.

– Ее, не може, не даваме. Но можем да направим да не може да те убие нито човек, нито животно, нито Бог, нито денем, нито нощем, нито в къщи, нито навън – никъде. Не могат да те убият.

И наистина никой не можел да го убие, ни човек, ни животно, ни божество, за това бил толкова мощен, имал голяма сила.

Когато Нарасимха го хванал на прага на палата го питал:

 – Сега в палата ли сме или извън.

Ни вътре ни вън – на прага.

- А сега денем ли е или нощем…

Било здрач.....

- А аз човек ли съм или животно.

Не бил ни човек, ни животно, бил Нарасимха.

- Ела, че ми трябваш....

И го погълнал в себе си, с което го освободил. Така Вишну, под формата на Нарасимха Дев и освободил Хиранякашипу. Тоест върнал го назад във Вайкунта лока.

Хиранякашипу бил бхакта. И Хиранякаш бил предано отдаден и двамата били предано отдадени на Вишну. Били във Вайкунта лока, били пазачи на вратата на жилището на Вишну. Тогава дошли четиримата кумари. Не комари, а кумари. Четиримата кумари са мъдреци, които имат формата на деца. Те били винаги на 4 години. Прекрасни, много красиви деца, които са мъдри, просветлени деца, те са синове на Брахма - четиримата кумари.

В Индия много често имат презиме Кумар. Кумар значи някой, който не се жени – ерген. Кумар.

Четиримата кумари искали да видят Вишну. И те им казали:

- Аа, вишну е зает, не може сега да ви види, има работа.

- Ама ние искаме да го видим, имаме работа с него.

- Зает е друг път...

Те били бхакти, пазачи на вратата и от това много се възгордяли. Това е много голяма мощ, която се дава на един предано отдаден, да бъде пазач на вратата на Бог. Това е висок пост и те почнали да се гордеят с този пост, дори на такова ниво на преданост може да се падне, поради близостта с Бог. Това е опасността за приближените, да почнат да се гордеят поради близостта и да почнат да злоупотребяват.

Така и тези двама бхакти – те решавали вместо Вишну. Така и учениците на Гуру правеха. Те казваха какво искал Гуру. Не го питат Гуру, просто казват: „Не, Гуру няма да го приеме това.” Без да питат. Тези бхакти правели така.

И тогава четиримата кумари ги прокълнали. Казали:

- Поради това, което сега направихте, ще се родите на земята седем пъти като хора.

Това е наказание - да се родиш като човек. Седем пъти. После кумарите си отишли и тези се притеснили, защото ако един просветлен човек, едно божествено същество те прокълне … много е опасно, случва се. Защото неговото вътрешно съзнание; онова, което каже, то ще се случи. За това толкова страх има от просветлени хора и за това им дават всичко, защото може да ги прокълнат, не защото ги обичат много. От пусти страх, не от любов.

Отишли бхактите при Всевишния и казали: така и така прокълнати сме, дай да ни освободи от проклятието. Ти можеш, ти си Всевишния.

Молели Вишну да ги спаси.

- Ние сме ти предани, няма да позволиш да се случи нали?

Той казал:

- Няма, щом четиримата кумари са ви прокълнали, даже и аз не се намесвам, трябва да пострадате.

- Ако седем пъти трябва да се родим като хора, това е ужасно просто, има ли някой друг вариант?

- Друг вариант е да се родите един път като демони. Толкова да паднете - от Вайкунта лока в света на демоните. Много ниско.

Така един висок бхакта когато падне долу, той пада много ниско. Колкото по-високо се издигнат, падането им е много ниско. Поне така ще го изживееш.

- По-добре демони от колкото седем пъти хора.

Така се родил Хиранякаш. Бил много голям демон, много опасен, искал да унищожи земята и Вишну трябвало да дойде като глиган, като Вараха, за да спаси земята от него. Бил толкова мощен демон, че искал да потопи земята, да я унищожи. Все пак Вишну се появил под форма на глиган и го убил и го върнал пак във Вайкунта Лока на пост.

След това за Хиранякашипу, Вишну дошъл като Нарасимха, убило го и го върнал назад във Вайкунта Лока. Така го спасил, върнал го при себе си.

                                                 ***

Демоните всъщност нямат друг начин да се спасят, освен да бъдат убити от аватар. Няма друг изход за демоните, трябва да бъдат убити от аватар, лично, собственоръчно, персонално. Дукхасана е убит от Вишну, Кришна спасил сума ти демони, Рама убил Раван....

Демонът трябва да бъде убит от Божествената личност. Затова Кришна в Бхагават Гита казал: „Аз идвам отново и отново тук, за да въдворя ред, да убия демоните”, защото демоните, шейтан, те взимат форма на фини неща, които са свързани с хората.

Във времето на Рама, демоните били навън от хората. Във времето на Кришна, демонът влиза в семейството. Вече става семеен. И в днешно време, вече демонът в човека, вече се е скрил, не е навън, той е вътре в човека. Не е даже в семейството. Вътре е, в тебе, за това не може да го убиеш, защото не можеш да го видиш, че той отвътре те манипулира. От вътре работи. Той отвътре ти дава глупави идеи и те подкокоросва за сума ти неща. Вкарва ти модели картинки – всичко. Просто те манипулира – жестоко работи. И ти мислиш, че това са твои идеи. Мислиш, че ти си това, което мислиш. Тези мисли, това не е твоята природа, това не си ти.

Затова, ако имате такива мисли – да знаете, че те са от демона, не са от вас. Вие истинските, нямате такива мисли. Даже нямате мисли изобщо. Обаче човек, когато е хванат тук, описан с това тяло и несъзнателната част – психолозите му викат подсъзнание – не вижда, че това е отделно от него, описваш се с тези мисли. Те са много силни в тебе. Вмъкват се на едно определено ниво и почват да те работят. А ти даже си забравил кога е станала тази работа. Не си спомняш.

Не знаеш, че не си ти, че не е това твоето истинско аз. Твоето истинско аз е нещо друго. Това кой си ти, е съвсем друго нещо. Това, което мислиш, че си е егото. А онова, което си, е съвсем друго нещо, което трябва да изживееш директно. Докато не го изживееш директно, не знаеш кой си. Нямаш опит. Всичко ти е теоретично, философско, това съм, онова съм, аз съм светлина, дрън – дрън, не е истинско - теоретично.

Историята за Нарасимха е много дълбока. Благословия е да се чуе тази песен и неговото име. Защото Нарасимха е защитник на влюбените. Така както защитава Пралад, така защитава и тези, които са влюбени в Бог.