Някога живял един корейски дзен учител – Ма
Гонг. Когато на Ма Гонг му дошло време за умиране, той облякъл дрехата за
медитация, седнал в позиция лотос и казал на учениците:
- Донесете ми огледало!
Донесли му огледало, погледнал себе си в
огледалото и си рекъл:
- Дойде време да се разделим с тебе, а?
И
почнал да се смее. Така напуснал в смях, като все едно казва: Разбрах вица.
***
Вицът е това, че трябва да се разделиш от
тази форма. Страх те е, не искаш да се разделиш от нея, защото ти си толкова
описан с нея и от тук целият страх да не я изгубиш. Ако изчезне тялото все едно
ти изчезваш. Аз съм го изживял много пъти това, знам какво е да нямаш тяло. Да
нямаш ум.
Не е толкова страшно, даже изобщо не е лошо.
Страшно е за ума, защото е толкова описан с тази форма. И умът със зъби и нокти
се бори да не изчезне. Страхува се. Не иска да изчезне. При хора, които не
медитират тялото умира, а умът продължава и след смъртта на тялото. И това е
рай или ад и т.н. Ако не си много в ума, ако си в тишина и единство с
вътрешното същество, много е лесно, просто само тялото оставяш.
Предлагам на всички в момемнта на напускане
да бъде едно празненство. Защото това е последен шанс да се насмеете в този живот.
Ако не се насмеете когато умирате - то кога? Просто не сте разбрали вица, цял
живот:
- За какво живея?
- Аааа, за това живея, ооо не било за това...
и се разочароваш от всичко.
Първо мислиш, че живееш за това – това е
човекът на твоя живот, жената на твоя живот. Аз съм съвършената жена, той е
съвършеният мъж, и после съвършената жена не е толкова съвършена, съвършеният
мъж не е толкова съвършен.
Само мъртвите неща са съвършени. А никой не
иска да умре, да бъде съвършено мъртъв. Казва: „Аз не съм съвършен.”
Кой
казва, че трябва да си съвършен? Съвършени няма. Илюзията е много силна. Много
силна, Мая е много мощна, не мислете, че тя просто така ще ви даде да
изживеете, че това е Мая. Само казваме, че това е Мая, но всъщност Тя не ни
дава така лесно да се измъкнем от нейните лапи.
Кану
Кану
Няма коментари:
Публикуване на коментар