У: Как неизброимите дживи (души) и
необятната вселена, чието съществуване е свързано с това надживите,
възникват от фините самскари (латентни тенденции), скрити в
сърцето?
М: Точно както голямото смокиново дърво израства от едно
дребно зрънце, така и дживите и цялата вселена с име и форма
възникват от финитесамскари.
У: По какъв начин личността произлиза от Абсолютното Себе
и как става възможно нейното завръщане?
М: Точно както една искра произлиза от огъня, така и
личността произлиза от Абсолютното Себе. Искрата се нарича его. В случая с аджнани (невежият),
егото се отъждествява с даден обект в момента на възникването си. То не може да
съществува без такава асоциация с обекти.
Тази асоциация се дължи на аджнана (невежество),
чието унищожение е крайна цел на стремежа на човек. Ако тенденцията за
самоотъждествяване с обекти бъде премахната, егото се пречиства и тогава се
слива с източника си. Погрешното отъждествяване на човек с тялото е дехатма-буддхи или
идеята „Аз-съм-тялото”. За да последват добри резултати, тази идея трябва да
отпадне.
У: Как да я преодолея?
М: Ти съществуваш в сушупти (дълбок
сън), без да се асоциираш с тялото и ума, но в другите две състояния ти си
асоцииран с тях. Ако си едно с тялото, как би могъл да съществуваш без него всушупти?
Ти можеш да се отделиш от това, което е външно за теб, но не и от това, което е
едно с теб. Следователно, егото не може да е едно с тялото. Това трябва да бъде
осъзнато в будно състояние. Трите състояния трябва да бъдат изучени, за да
стигнеш до това познание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар