Животът на Мухаммед (с.а.с) преди мисията

Мухаммед (с.а.с) пораснал като здраво, разумно, силно и много добродетелно момче. Когато възмъжал, олицетворявал всички достойни за похвала качества, имал благороден характер; бил висш пример за точна мисъл и верен поглед; идеал за добродетелност и висок морал, отличавал се с честност, благонадеждност, мъжество, смелост, справедливост, мъдрост, целомъдрие, аскетизъм, умереност, благост, търпение, признателност, свенливост, лоялност, скромност и сърдечност. Нямал равен на себе си в добрината и милостта си, как казва чичо му Абу Талиб: Облаците пият от лика му чистота Той е за сирака благодетел и закрилник за вдовицата сама. Бил привързан към роднините, готов да поеме бремето от плещите на хората. 

Помагал на всеки, останал без препитание, докато не започнел да припечелва нещо. Бил гостоприемен и помагал на изпадналия в беда. Аллах го обграждал с грижи и защита, вдъхвал му ненавист към суеверията и злото, които витаели сред племето му. Той не присъствал на празниците, посветени на идолите, нито на езическите тържества. Не хапвал от принасяното в жертва на идолите или на други вместо на Аллах. Не търпял да слуша някой да се кълне в Лат и Узза или да се приближава до тях. Въобще не пиел вино и не присъствал на веселбите. Стоял надалеч от увеселенията, вечеринките и съборите, където се срещали младежите и влюбените от Мекка.

Начало на пророчеството и предвестници на щастието

Пропастта в мисленето и действията между Мухаммед (с.а.с) и хората от племето му ставала все по-голяма. Той започнал да се тревожи, виждайки ги да тънат в разпуснатост и поквара. Желаел да се изолира от тях, да се усамоти с мислите си как да ги избави от нещастието и гибелта. 

С годините безпокойството му се засилвало, а желанието за уединение ставало все по-голямо. Сякаш нещо го теглело към усамотение и отдаване на себе си. Започнал да се уединява в пещерата Хира. Там се прекланял на Аллах и по този начин продължавал религията на Ибрахим, мир нему. Правил го всяка година по един месец – през Рамадан. През първото утро на новия месец се отправял към Мекка, извършвал тауаф на Кааба и се прибирал вкъщи. Това се повторило три години. 

Когато Пророкът навършил четирийсет години, възрастта на зрелостта – повечето Божии пратеници, отредени за посланици, са на тази възраст, – започнали да се появяват първите приз наци на пророчеството и предвестниците на щастието. Явявали му се видения, които се случвали така, както ги виждал. Виждал светлина и чувал глас. Мухаммед (с.а.с) казал:

– Зная един камък в Мекка, който ме поздравяваше преди известяването ми за пророчество. Начало на пророчеството и низпославане на откровението Когато бил на четирийсет и една години, Мухаммед (с.а.с) отново се оттеглил през месец рамадан в пещерата на Хира. Споменавал Аллах и му служил. Джибрил, мир нему, дошъл с вестта за пророчеството и откровението. Да чуем как Айша, Аллах да е доволен от нея, разказва тази история в подробности:

„Първото откровение се яви на Пратеника на Аллах като истинско видение в съня му. Виденията го спохождаха така ясно, както ясно пуква зората. После предпочиташе да се уединява и да се усамотява в пещерата Хира и дни и нощи оставаше да се занимава с благочестиви дела – тоест да служи на Аллах – преди отново да се върне при семейството. За целта се запасяваше с необходимото. После се връщаше при Хадиджа и пак се запасяваше, докато в пещерата Хира го споходи истината. При него дошъл Ангела и му казал:

– Чети!

– Не мога да чета– отвърнал той.

– Сграбчи ме – разказва Пророка, – притисна ме, докато останах без сили, после ме пусна и повтори:

– Чети!

– Не мога да чета – отвърнах аз.

Пак ме сграбчи, притисна ме отново, докато останах без сили, пак ме пусна и каза:

– Чети! Отвърнах:

– Не мога да чета.

Хвана ме, притисна ме за трети път, после ме пусна и каза:

– Чети в името на твоя Господ, Който сътвори – сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрият, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел. (96:1–5)

След това Пророка на Аллах се върнал вкъщи и целият треперел. Влязъл при съпругата си Хадиджа бинт Хуайлид, Аллах да е доволен от нея, и извикал: „Загърнете ме, загърнете ме!“ Загърнали го; ужасът му отминал и той казал на Хадиджа:

– Страхувах се за себе си.

А тя му отвърнала:

– Не, кълна се в Аллах! Аллах никога няма да те изостави. Поддържаш роднинските връзки, жертваш се за другите, подкрепяш, почиташ гости, защитаваш имащия право.

После Хадиджа го завела при Уарака ибн Науфал ибн Асад ибн Абд Узза – 14 неин братовчед по бащина линия. През Джахилията33 приел християнството, пишел на староеврейски и преписвал от Евангелието. Уарака бил възрастен и сляп. Хадиджа му рекла:

– Братовчеде! Чуй какво ще ти каже синът на твоя брат!

Уарака попитал Мухаммед (с.а.с):

– Сине на брат ми, какво видя?

Пратеникът на Аллах му разказал какво е видял. Тогава Уарака му рекъл:

– Това е законът, който Аллах низпосла на Муса. О, де да бях по-силен и по-млад! Де да можех да поживея повече, защото твоят народ ще те прогони. Пратеникът на Аллах се учудил: 
– Ще ме прогонят ли? А Урака му отвърнал: 
– Да! Досега не е идвал човек, който да донесе онова, което ти донесе, и да не го смятат за враг. Ако доживеех до този твой ден, щях да бъда на твоя страна и да те подкрепя. 
Не след дълго Уарака починал. Откровението било прекъснато.

Из „Светли страници от житието на Пророка Мухаммед (с.а.с.)“