Един възрастен учител в Индия се уморил
от постоянните оплаквания на ученика си. И тъй, една сутрин го изпратил да
донесе сол. Когато се върнал, учителят накарал недоволния младеж да изсипе шепа
сол в чаша с вода и после да я изпие.
– Какъв вкус има? – попитал той.
– Горчив – отвърнал ученикът.
Учителят се подсмихнал, а после казал на
младежа да изсипе същата шепа сол в езерото. Двамата отишли мълчаливо до
близкото езеро и когато ученикът хвърлил шепа сол във водата, старецът рекъл:
– Пий сега от езерото.
Когато водата докоснала устните му,
учителят отново го попитал:
– Какъв вкус има?
– Сладък – гласял отговорът този път.
Тогава учителят седнал до сериозния
младеж, който толкова много му напомнял на самия него, хванал ръцете му и
казал:
– Болката в живота е шепа чиста сол – ни
повече, ни по-малко. Тя винаги остава една и съща. Но горчивината, която
вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката. Затова, когато те боли,
можеш единствено да разшириш собственото си възприятие… Не бъди чаша. Бъди
езеро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар