И
тогава идва СЕДМАТА ДОЛИНА, която е последната, окончателната - долината на
химните, долината на празнуването.
Прераждането,
възкресението, се случва в седмата долина. Това е значението на християнската
идея за възкресение - че Христос е прероден, прероден в тяло от слава, прероден
в тяло от светлина, прероден в божествено тяло. Сега няма позитивно, няма
негативно. Сега няма двойственост. Човек е ЕДНО. Единството се е появило –
това, което индусите наричат АДВАЙТА. Двойствеността е изчезнала. Човек е у
дома.
Долината
на химните... Ал Газали й е дал красиво име.
Сега
нищо не е останало - само песен, песен на празнуване, възхвала на Бог, върховна
радост. Това е, което аз наричам върховен оргазъм.
Ако
трябваше аз да назова тази долина бих я нарекъл долината на цялостния оргазъм.
Само празнуването е останало.
Човек
е разцъфтял. Ароматът е освободен. Сега няма къде да се ходи. Човекът е станал
това, което е търсел, копнеел, борил се е.
Човекът
е парадокс. Той не е това, което е. Той е това, което не е все още. Но в деня,
в който осъзнаеш върховното, смях ще се надигне в самото ти сърце, тъй като
тогава ще знаеш, че винаги си бил това. То просто е било неизвестно за теб.
Бъдещето
се е съдържало в теб, само скрито. Ти е трябвало да го откриеш. Тези седем
долини са долините на разкриване.
Из "Слой след слой"
Няма коментари:
Публикуване на коментар