Първата долина

Първата долина е наречена долината на знанието.

Естествено, знанието трябва да бъде първо, понеже човек започва чрез знанието. Никое друго животно няма знание; само човекът знае, само човекът събира знание. Само човекът пише, чете, говори. Само човекът има език, свещени писания, теории. Така че знанието трябва да е първата долина.

Негативната страна на долината е, че можеш да станеш учен, можеш да се закачиш за знанието. Може да забравиш истинската цел на знанието и може да се привържеш към самото знание. Тогава ще натрупваш още повече и повече знание и може да продължаваш животи наред да натрупваш знание. Ще станеш голям учен, пандит, но няма да станеш знаещ.

Пътят на знаещия е съвършено различен от пътя на знанието.

Има две неща, когато знанието се случва: съдържанието на знанието - ти знаеш нещо - и съзнанието, огледалото, ти, който знаеш. Ако прекалено се привържеш към съдържанието на знанието вместо към способността на знание, ти се изгубваш в долината. Тази част, която може да те омотае, да те закачи, да те привърже, аз наричам негативна.

Ако станеш учен тогава си загубен; не можеш да прекосиш първата долина. И колкото повече знание имаш, толкова повече объркан ще си - понеже няма начин да решиш кое е вярно.

Всичко, което чуеш, ако ти е правилно представено, логично представено, ще изглежда правилно. Няма друг начин за теб да решиш; няма критерий. Ето защо това продължава да се случва.

Ти отиваш при един Учител и го слушаш, и той изглежда прав.

Тогава отиваш при друг Учител и го слушаш - и той изглежда прав. Четеш някоя книга и изглежда вярна; четеш друга - може би точно противоположна - и тя също има своя логика, и изглежда вярна. Няма начин да решиш кое е правилно. И ако продължаваш да събираш, ще продължиш да събираш противоречия – срещуположни твърдения. А има милиони гледни точки и рано или късно ще станеш просто тълпа от много философии и системи. Това няма да помогне. Това ще стане най-голямата пречка.

Така че първото нещо е, че в долината на знанието човек трябва да остане нащрек, трябва да остане категорично заинтересован от способността на знание - не от обекта, не от съдържанието. Човек трябва да наблегне на свидетелстването, да стане все по-буден и съзнателен, тогава той става знаещ. Не чрез знание на много неща, а само чрез ставане по-буден, човек става наистина знаещ.

Пътят на знанието няма нищо общо със свещените писания, мненията, системите, вярванията. Той има общо със способността на знание - ти знаеш. Ти имаш тази безмерна енергия да бъдеш съзнателен. Така че бъди заинтригуван от съда, съзнанието, а не заинтересован от съдържанието. Нека не те интересува узнаното, интересувай се от знаещия.

Знанието е двупосочен феномен. Едната посока сочи към познатото, другата към знаещия. Ако продължаваш да гледаш към познатото, ще се изгубиш в долината. Ако започнеш да гледаш към знаещия, не можеш да се загубиш, ще можеш да преминеш долината. И веднъж щом преминеш долината на знанието има голяма, голяма радост - понеже си разбрал нещо много съществено в теб, нещо което ще остане до самия край, нещо което е много фундаментално: способността да знаеш, способността да бъдеш съзнателен.

Така че, ако гледаш към знаещия, ако ставаш все по-буден за знаещия, ти си използвал позитивното.

Из "Слой след слой"

Втората долина