"Трябва да изтръгнем от сърцето плановете
и желанията. Само тогава ще можем, с Божията помощ да възлюбим искрено и своя
ближен. Иначе нашата земна любов се прилепва за
един час към едно, за втори към друго, всичко това е непостоянно и нищо не
остава от него. Тази наша непостоянност ни разбива, постоянно ни разрушава. Не
приемаме живота с разсъждение, а повърхностно.
Всичко, което планираме да направим, трябва да
бъде с единствената мисъл и желание, че Господ иска това. Тогава ще бъдем в
единомислие. Молим се на Господ за това, да бъдем едно. А ние постоянно се
раздвояваме, даже и в семейния си кръг се разединяваме. Не е добре, човек да
иска да се върши неговата воля. Когато се случи така, че в дома на атеист
Господ призове към вярата някой член от семейството, тази душа, която Бог е
призовал, трябва да действа мъдро; в никакъв случай да не воюва мислено с
главата на семейството, иначе няма да има напредък. Защото тогава и той става
разбойник, убиващ своите най-близки с мислите и желанията си.
Друго дело е, ако ние се предадем на Господа, а
родителят каже: „Отречи се!". Тогава не си ми родител и не си ми ближен.
Аз не мога да се отрека от Господа, сърцето ми е съединено с Него, аз му
принадлежа и Неговият божествен живот е в мене. Аз не мога да се отрека от
Бога, а ти - както искаш. Но отново не трябва да помисляме нищо вредно в
сърцето, защото и най-малката такава мисъл руши нашия мир. Състоянието ни се
влошава и отношенията ни се изострят. Затова и най-малката мисъл, която не е
основана на любовта, разорява всичко добро."
Няма коментари:
Публикуване на коментар