Ужасяващата
долина.
В
петата долина ти влизаш в смъртта. В четвъртата ти навлезе в съня, в мрака; в
петата ти влизаш в смъртта. Или ако харесвате да използвате съвременна
терминология: в четвъртата ти влизаш в личното несъзнателно; в петата влизаш в
колективното несъзнателно. Голям страх се появява, защото губиш своята
индивидуалност.
В
четвъртата губеше светлината, деня, но теб те имаше. В петата ти губиш себе си
– не усещаш че те има, ти си разпръснат, топиш се. Твоето чувство, че: “Аз съм
център” започва да става неясно, облачно.
С
влизането в смъртта, в колективното несъзнателно, голям страх се появява,
голямо терзание е почувствано - най-голямото страдание, което някога ще
почувстваш - тъй като там идва въпроса: да бъда или да не бъда? Ти изчезваш;
цялото ти същество ще копнее да бъде. Ще ти се иска да се върнеш в четвъртата.
Там бе мрачно, но поне бе хубаво – ти беше там.
Сега,
мракът е станал по-наситен. Не само това, но и ти изчезваш в него. Скоро дори и
следа няма да има от теб.
Жан-Пол
Сартр е казал: “Адът е другите хора”. Това не е вярно. Адът си ТИ, адът е
егото! Ако усещаш другите хора като ад, усещаш ги като ад също поради егото -
понеже те ти го нараняват непрекъснато. Те продължават да натискат бутоните ти.
Понеже имаш тази рана на егото, всеки изглежда че те наранява. Това е просто
твоята идея, че: “Аз съм специален” и когато някой не го разпознае, това ти
причинява болка. Когато нямаш никаква идея за това, че си специален – това,
което дзен хората наричат “да станеш обикновен” - ако станеш обикновен, тогава
тази долина може да бъде прекосена. Ако станеш никой, тогава тази долина лесно
може да бъде премината.
И
така негативната страна е да прилепнеш към аза, а позитивната страна е да се
отпуснеш в не-аза, в нищото – да си готов да умреш, охотно, с радост,
доброволно.
Из "Слой след слой"
Няма коментари:
Публикуване на коментар