Един велик индийски крал веднъж излязъл на
разходка с лодка по Ганга. Докато плавали по реката, той и неговите прислуги
видели един мъж да плува зад тях. Това бил духовният учител Троиланга Свами.
Случило се така, че след час – час и нещо Троиланга Свами доплувал близо до
лодката, с усмивка, и те му помогнали да се качи на борда. Всички хора там го
познавали и имали огромна почит, любов и благоговение към него. Кралят също бил
доволен да го види, защото също го почитал.
Кралят имал сабя, която висяла на кръста му.
Троиланга Свами я взел от него. Заразглеждал я и се заиграл с нея като дете.
После внезапно я хвърлил в Ганга. Кралят побеснял. Той бил получил тази сабя за
своята храброст и заслуги; много се ядосал, че е изгубил такава ценна вещ.
Искал да накаже Троиланга Свами, но всички запротестирали: „О не, той е светия;
не може да направиш това. Ще се случи ужасно нещо, ако го докоснеш.“
Кралят казал: „Ако вие не искате да го накажете,
тогава щом слезем на сушата, ще намеря други хора, които с радост ще ме
послушат и ще накажат този човек.“
Когато почти наближили брега, Троиланга Свами,
който седял в лодката, сложил ръката си във водата. Изведнъж две блестящи саби
се появили в ръката му. Те били еднакви, и двете изглеждали точно като тази,
която хвърлил в Ганга. Всички били удивени. Учителят казал на краля: "О,
кралю, сега открий тази, която ти принадлежи.“
Кралят не знаел коя в действителност била неговата.
Тогава Троиланга Свами му казал: „Ти глупако, не знаеш коя ти принадлежи? Не
познаваш собствената си вещ?“ После изхвърлил тази, която не била на краля, и казал:
„В този свят нищо не остава с теб. Когато умреш, всичко, което имаш, ще остане
тук. На Истинското в теб аз казвам: „Не живей в света на наслаждението. Остани
в света на Светлината, Мира и Блаженството. Ти си крал, но също си и глупак.
Бъди мъдър. Само тогава ще имаш истинско щастие в живота. Бъди духовно мъдър!“
Коментар:
Освен ако и докато не станем духовно мъдри,
никога няма да знаем кое е нашето истинско притежание. Нашето истинско
притежание, нашето вечно притежание, нашето единствено притежание, е любовта
към Бог. Не може да има нищо друго тук на земята или там на Небето за нас,
което да заявим като наше собствено. Само нашата любов към Бог – нашата
постоянна, душевна и себе-даваща любов към Бог – може да бъде наше вечно
притежание. Това притежание ще остане винаги на сигурно, и ние самите също ще
бъдем на сигурно, само когато заявим това притежание като наше собствено.
Веднъж щом разберем, че имаме любов към Бог в
изобилие, безгранично и безкрайно количество, тогава Божието притежание, което
е Неговото цяло сътворение, незабавно става и наше притежание. Нашата любов към
Бог утвърждава Бог,и в момента, когато предложим любовта си на Бог, Божието
сътворение веднага става и наше. Неговото цяло сътворение идва от Неговата
Визия, и Той и Неговата Визия са неразделни. Когато утвърждаваме Бог с нашата
любов, Божията Грижа и Божието сътворение незабавно ни присвояват; защото
единственият притежател е Бог и никой друг.
Тук на земята всичко, което можем да видим, ние
се опитваме да присвоим. Всичко, което е около нас, също иска да ни присвои. Но
ние не можем да присвояваме другите и те не могат да ни присвояват, защото
виждаме, че нещо липсва в тях и те виждат, че същото нещо липсва в нас. Това,
което липсва, е любов към Бог. Това е семето, възможността, която накрая израства
в неминуемото, плода.
Из "Да живееш в сърцето"
Шри Чинмой
Няма коментари:
Публикуване на коментар