Този,
който вижда, че Съзнанието е всичко, се наслаждава на безкрайно блаженство.
***
Този
външен свят е просто една празна фраза, съзнанието е материалът за външния
свят.
***
Както
по време на сън реалността е в съзнанието, така и по време на бодърстване
съзнанието е единствената реалност.
***
Съзнанието
никога не става не-съзнание. Затова каквото и да е, където и да е, в каквато и
да е форма – всичко това е съзнание.
***
Съзнанието,
което се дължи на движението на мисълта вътре в себе си, желае да се почувства
като обект. Както на човек може да му се присъни собствената смърт или далечно
пътешествие, така и съзнанието чрез своите умения може да се почувства като обект
на усещанията. Когато се случи такова усещане, възниква видимия свят, О Рама.
Когато тази истина се осъзнае, се прекратява илюзията.
***
Само
за хилядна част от секундата да се отклони истинската природа на безкрайното
съзнание от равновесната точка и се проявяват всички тези окаяни илюзорни
творения.
***
Източник
и единствена причина за този видим свят е възникването на мисли в безкрайното
съзнание, от което се появява ограниченото индивидуално съзнание (душа). Когато
съзнанието се отклонява от присъщото му равновесие, то сякаш се замърсява с
мисли, възниква способността за мислене и заедно с това в разума възниква
мисълта за вселената.
***
Умът
е плетеница от понятия, които ограничават истината. Такова ограничение
подразбира потенциална делимост на истината. Но безкрайното съзнание е
неделимо, в него няма деление. Може ли тогава умът, който разделя, да е реален?
***
Когато
съзнанието забрави за себе си и се подлага на модификации и психологически
промени, това се нарича ум, от който се появяват раждането и смъртта. Нарича се
ограничено съзнание, което е част от безкрайното съзнание, която част сякаш
става обект на самото това съзнание, само че загърнато в психологически
ограничения. Това е ограниченото съзнание, което избягва истината за безкрайното
съзнание и затъва все по-дълбоко и по-дълбоко в психологическите обусловености
и затова се въвлича все повече и повече в делата на този обкръжаващ свят.
***
Наистина,
няма нито несвобода, нито освобождение. Безкрайното съзнание мисли „аз съм
тяло“ и тази мисъл обвързва като въже. Когато осъзнаеш, че всичко това е
фалшиво, ти засияваш като безкрайно съзнание.
***
Както
пространството не се влияе от преминаващите облаци, така и безкрайното съзнание
не се влияе от вселената, която се проявява в него. Както светлината сама по
себе си е невидима, ако няма отразяващ обект, така и безкрайното съзнание се
проявява чрез тези разнообразни тела.
***
Този
видим свят се е възприемал като истина доста дълго време и е необходима
постоянна практика, за да се отучим от това погрешно възприятие.
***
Единното
космическо съзнание вижда множественост в себе си така както сънуващият сънува
разнообразни обекти вътре в самия себе си.
***
Този
илюзорен свят не е нищо друго освен психологическа измама.
***
Индивидуалното
съзнание не е нищо друго освен случайна идея на тоталното съзнание.
***
Половината
от невежеството (незнание, заблуждения, илюзии) изчезва в обществото на
мъдреци, четвърт се разрушава чрез изучаването на мъдри книги (свещени
писания), и другата четвърт – чрез лични усилия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар