Самадхипада (за осъзнатостта) I
1. Сега, с молитва за
божествена благословия, започва изучаването на Йога.
2. Йога е спирането на
променливите състояния на съзнанието.
3. Тогава наблюдателят
пребивава в себе си, в покоя на своята същинска природа.
4. Иначе наблюдателят
се идентифицира с променливите състояния на съзнанието.
5. Има пет такива
състояния, повече или по-малко болезнени.
6. Те са вярно знание,
невярно знание, фантазия, сън и спомен.
7. Вярното знание се
получава чрез директно възприятие, логическо заключение и от словата на тези,
които знаят (чрез свидетелство).
8. Невярното знание е
лъжливо разбиране, формирано от възприемането на едно нещо като различно от
това, което всъщност е.
9. Фантазията е идея,
която има словесен израз, но няма съответстваща реалност.
10. Сънят без сънища е състояние без мисли или
осъзнатост.
11. Споменът е извикването на минали впечатления,
непроменени.
12. Практиката и непривързаността са
средствата, с които тези променливи състояния могат да бъдат обуздани.
13. Практиката означава постоянни усилия да се
достигне до стабилно състояние на покой.
14. Когато практиката се извършва старателно и
целенасочено, без прекъсване за дълъг период от време, тя става твърдо
установена.
15. Непривързаността е състояние на
освободеност от желания към обекти, видими или невидими.
16. Върховната непривързаност се бележи от
преминаване отвъд елементите на природата (гуните) и познание на чистото
съзнание (пуруша).
17. Чрез практика и непривързаност се развиват
тези четири вида последователно задълбочаваща се осъзнатост: анализ,
синтез, блаженство и самосъзнание; в тези степени осъзнатостта (самадхи)
има зърно (обект) и в тях наблюдателят и наблюдаемото са разделени.
18. Друга, по-висша степен на самадхи е тази, в
която няма описаните осъзнатости и единствено изникващите латентни
отпечатъци на кармата (самскарите) нарушават чистотата на съзнанието.
19. Това състояние може да доведе до преживявания на
безтелесно съществуване или сливане с природата.
20. Практиката трябва да се следва с вяра,
увереност, ентусиазъм, памет и концентрация, за да се премине отвъд тази степен
на осъзнатост.
21. Целта е най-близо до тези, чието желание да я
достигнат е най-горещо.
22. Резултатите от практиката се различават, според
вложените усилия.
23. Или покоят на съзнанието може да бъде достигнат
чрез дълбоко съзерцание и отдаване на Бог (Ишвара).
24. Бог е съзидателна сила, обособено и същевременно
универсално съзнание, пребиваващо във вечен покой, недокоснато от недостатъци
или действия, и техните плодове.
25. В Бог се съдържа зародишът на цялото знание за
всичко.
26. Бог е учителят на всички учители, бидейки
неподвластен на времето.
27. Той се представя във вибрацията на свещената
мантра „Ом”.
28. Мантрата „Ом” следва да бъде повтаряна с
дълбоко разбиране на нейното значение.
29. Тогава пречките по пътя към достигането на
истинската същност изчезват.
30. Тези пречки са: болест, скука, съмнение,
небрежност, леност, чувственост, заблуждение, непостоянство и неспособност за
задържане на постигнатото.
31. Освен тях, има още четири причини, които
разсейват ума: мъка, отчаяние, нестабилност на тялото и нарушения на дишането.
32. Настоятелното придържане към единствената
истинска реалност предотвратява тези препятствия.
33. Умът се пречиства чрез приучаването към
изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите,
доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които
продължават да живеят в порок.
34. Или умът става чист в състоянието на
задържане на дъха след дълго издишване.
35. Или умът може да стане спокоен чрез дълбоко
съзерцание на природен обект.
36. Или чрез съзерцаване на вътрешната светлина,
която е отвъд тъгата.
37. Или чрез размишления за живота на тези, които са
надмогнали страстите.
38. Или с помощта на извикването на преживяванията
от сънищата, или на съня без сънища, в будно състояние.
39. Или чрез медитиране върху приятен обект по
желание.
40. Така съзнанието придобива сила на проникване,
която се простира от най-малките частици във вселената до
най-големите.
41. Когато променливите състояния са преодоляни,
умът става подобен на прозрачен брилянт, в който реалността се
отразява като в чисто огледало; тогава познаващият, познаваемото и актът на
познание се сливат в процес, които се нарича самапати.
42. Когато думата за един обект, нейното значение и
идеята за този обект се смесват и заедно се превръщат в едно ново
знание, това се нарича савитарка самапати.
43. Когато паметта е пречистена, умът се
освобождава от собствената си натура и само съзнанието блести в него, без
да отразява външните обекти; това се нарича нирвитарка самапати.
44. По същия начин се описва съзерцанието и на
тънките (нематериалните) обекти, като такова с размишление или без; това
са савичара и нирвичара самапати.
45. И тънките обекти накрая губят своите
характеристики.
46. Тези видове самадхи са единствените, които
имат зърно (обект).
47. С овладяването на нирвичара самапати душата започва
да сияе.
48. Оттам започва висшата мъдрост, изпълнена с
истина.
49. Тази мъдрост е различна от мъдростта в
книгите, защото тя е интуитивно познание
50. От нея се пораждат нови самскари (латентни
отпечатъци на кармата), които отричат предишните остатъци
от действия.
51. Когато дори и тези самскари се разтворят, изгрява
самадхи, в което няма зърно (нирбиджа самадхи) и наблюдателят пребивава в
себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар