А една жена
с детенце на ръце продума:
- Кажи ни нещо за Децата.
А той и рече :
- Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас , но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си , но не и мислите си,
защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им , но не и на душите
им,
Защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не
можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях , но не се мъчете да ги
направите като себе си,
Защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете , които изстрелват чадата ви като живи
стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви
огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;
Защото както Той обича литналата стрела ,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.
Халил
Джубран
Няма коментари:
Публикуване на коментар