Дойдете ли до любовта, не казвайте, че някого обичате повече, а някого –
по-малко. Обичайте толкова, колкото любов излиза от сърцето ви.
Любовта е връзка на човешката душа с Бога.
Всяко чувство, което огорчава, носи смърт. Всяко чувство, което
произвежда радост и веселие, носи живот.
За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери
онзи, който го обича.
Ако допускате в ума си, че онзи, когото обичате, може да ви причини
някаква неприятност, това показва, че не го обичате.
За да познаваш хората в истинския смисъл на думата, трябва да ги
обичаш.
Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато
някой те обича, той се оглежда в теб.
Любовта се проявява във вземане и даване. Който обича, предимно дава, а
който е обичан, предимно взема.
Който обича, той ще бъде поставен на огнището да гори. Онези, които
обича, ще се топлят и осветяват. После те ще влязат в огнището, а който е бил
любящ, ще се топли. Като не разбират този закон, хората очакват да бъдат само
обичани. Такова нещо не съществува. Ще обичаш и ще те обичат.
За да бъде силен, човек трябва да е доволен външно и вътрешно. Щом е
недоволен, той прекъсва връзката си с любовта.
Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се подобри, вие наистина
го обичате. Не се ли измени, не го обичате както трябва. Защото когато обичаш,
получаваш нещо.
Скръбта е граница за преминаване в любовта. Когато дойде до най-голямата
скръб, човек е до границата на онази любов, към която душата се стреми.
Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява
да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да
го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е
създала.
Ако твоята любов не може да преодолява всичките трудности, каква е тази
любов?
Да обичаш тези, които те обичат, това всеки може. То е човешко. А да си
благоразположен към онези, които не са разположени към теб, то е
божествено.
Ако божественото работи в един човек, ти непременно ще го обичаш. Ако
той е дал път на човешкото в себе си, като го обичаш, ще се натъкваш на големи
противоречия.
Отвън никой не може нито да опази любовта ти, нито да ти я отнеме. Ще
обгърнеш своя любим с огнена аура и ще напишеш: „Опасно за живота!” Само така
Любовта може да опази живота.
Отвън никой не може нито да опази любовта ти, нито да ти я отнеме. Ще
обгърнеш своя любим с огнена аура и ще напишеш: „Опасно за живота!” Само така
Любовта може да опази живота.
Да обичаш човека това значи никога да не прекъсваш чувствата си към
него. Едно чувство е силно, докато не се прекъсне. Външно може да се измени, но
никога да не се прекъсва. Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за тебе и ти
причинява беди, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва. Видиш ли, че той
страда, ти пръв трябва да му се притечеш на помощ. Това е любов. Ако не му
помогнеш, ти не го обичаш.
Кога любовта проявява своята сила? -Когато се постави под силен
натиск.
Ако се сърдите, няма да постигнете любовта. Когато се сърдите, вие сте
далеч от любовта. Със сърдене, с подозрение и съмнение, любовта не се
намира.
Който истински обича, той никога не съжалява, че обича и че не отговарят
на любовта му.
Няма коментари:
Публикуване на коментар