Корен, река, огън, море
Един човек
се скиташе по пладне
през пазара
със свещ в
ръката си запалена,
целият в
екстаз!
“Хей!” –
провикна се някой продавач –
“Шега ли е
това? Кой търсиш?”
“Някой,
който диша Хуу –
божествения
дъх.”
“Е, тогава
има много,
от които да
избираш.”
“Но аз търся
този,
който може
да е разгневен
и с желания
изпълнен,
но и да е
истински човек
в същия
момент.”
“Рядко нещо!
Но може би
търсиш между
клоните това,
което само в
корените се намира.”
Река има
една,
която движи
тези воденични камъни.
Човешката
воля е чиста илюзия.
Тези, които
горди са
със своите
решения
са
най-сурови от суровите!
Вижте как
врят мислите-котли
и после в
огъня, долу погледнете.
Бог каза на
Йов:
“Ти цениш
своето търпение.
Знай, че аз
с него те дарих.”
Не се
увличай във въртенето на колелото.
Обърни глава
и взри се в реката.
Ти казваш:
“Но аз вече
гледам натам!” – …
Има няколко
знака,
които
издават очите,
що виждат
целия път до океана.
Объркването
е един от тях.
Тези, които
пяната и
отломките проучват,
от някое
корабокрушение,
близо до
брега,
имат свои
цели,
и нашироко
могат да ги обяснят.
Тези, които
гледат морето,
превръщат се
в него
и не могат
да говорят за това.
Песни на
желания се чуват на брега
и гневни
празнословия –
танцът сложен
на езика на
личността.
Но във
вълните и под тях
няма
желание, ни лицемерие.
Само любов,
що оформя и
разгръща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар