От какво бяга Исус

Синът на Мария, Исус, бърза по склона,

като че да го преследват

животни побеснели.

Някой, следвайки го, пита:

“Къде отиваш? Никой те не гони!”

Исус продължава

без дума да пророни

през още две полета.

“Ти ли си този,

който думи над мъртъв изрича

и той в миг оживява?”

Аз съм.

“Не направи ли ти

глинените птички да политнат?”

Да.

“Кой тогава би могъл

да те накара в уплах да препускаш?”

Исус забави крачка:

“Изричам великото име

на глухи и слепи и те оздравяват.

Над каменно било

и то мантията си разкъсва.

Над небитието

и то в битие се превръща.

Но когато с часове и дни

говоря любящо, на тези,

които подиграват се

на човешка топлота.

Щом на тях името изрека,

нищо се не случва.

Те си остават скала

или в пясък се превръщат,

където ни стрък

не може да израсне.

Другите болести начин са

милост да влезе,

но тази затвореност

студенина и насилие храни към Бог.

Това е, от което бягам.

Както малко по малко

въздухът краде водата,

така и възхвалата се пресушава,

и изчезва в глупавите хора,

които отказват да се променят.

Като студения камък,

на който си седнал,

циникът краде

топлината на твоето тяло.

Той е безчувствен към слънцето.

Исус всъщност не бягал от никакви хора,

той поучавал по свой начин.

 Из "Стани огледало"

Мевляна Джелаледин Руми