Според тибетската традиция Нингма.
Началото на медитацията е много просто.
Позволете на своето тяло и ум да се
отпуснат колкото се може повече, отпуснете мускулите си, не се привързвайте към
мислите си – дайте им пълна свобода.
Дишайте естествено и спокойно; вие
трябва да чувствате своето тяло, дишане и ум естествено и непринудено.
„Естествено" означава ненатрапчиво,
без фиксация, без принуда и очаквания, без интерпретации и предварителни
планове.
Когато медитацията се задълбочи, няма
нужда да я затвърдявате, да я подобрявате или усъвършенствате.
И въпреки че нетърпеливото желание да се
напредва, да се прогресира по един или друг начин отсъства, това естествено
движение продължава. Състоянието на медитация е състояние свободно от
привързаности, очаквания или психологически зависимости и в същото време – то е
естественото състояние на всеки един от нас.
И така медитацията започва с успокояване
на цялото ни същество, с разрешаването на нашето тяло и ум да се отпуснат
напълно. Ако съумеете да станете съвършено умиротворени и безмълвни и да се
вслушате в безмълвието на своя ум – това безмълвие ще се превърне във вашата
медитация.
Но дори и да не медитирате в буквалния
смисъл на думата, ако подхождате към своето ежедневие просто и естествено,
оставайки непривързани и свободни, вие също практикувате медитация.
Когато действително приемете себе си и
своята ситуация, вие ще можете да медитирате на всяко място и по всяко време.
В каквото и положение да се окажете,
вместо да бягате или да отказвате да се занимавате с него, опитайте се да се
поучите от него. И без това, в действителност не съществуват начини за успешно
и окончателно бягство от себе си и от поемането на отговорност за своите
действия и за качеството на своето ежедневно съзнание.
Уравновесеността е по-важна от щастието,
защото няма нищо по-ценно от равновесието между вашето тяло и ум, между вас и
вашия свят.
Най-простият начин да откриете
„секрета" или „ключа", който ще ви отвори пътя към по-дълбоките,
по-висши нива на медитация се състои в това да не се отъждествявате с нищо, да
не се привързвате към никаква поза, да не се фиксирате по време на медитация
върху каквото и да било.
Ако си мислите: „Аз не трябва да мисля
за каквото и да било!" – тази мисъл може да предизвика във вас вътрешна
блокада; вашите мускули, нервна система или вътрешни органи могат да станат
напрегнати, сковани. Ето защо когато медитирате приемайте всичко просто такова,
каквото е; не се опитвайте да подобрявате каквото и да било. Вие не трябва да
се стараете да правите нищо по-съвършено. Какъвто и вид деятелност да
продължава – просто я опознайте и след това останете безмълвни.
Този, който знае как директно да навлезе
в медитация, ще успее много скоро да излезе извън рамките на общоприетите шаблони
и схващания.
Това „тайно" познание за същността
на истинската медитация ще стане за вас източник на подхранващо само себе си
вдъхновение; вдъхновение, което не зависи нито от думи, нито от гледни точки.
Това са твърде прости наставления, но
тяхната ценност е неоспорима.Наистина не е чак толкова трудно да влезем в
медитация – та нали тя вече е съставна част от самите нас. Но за да продължим
да навлизаме все по-дълбоко в нея се изискват проницателен ум и прилежност – в
противен случай ние ще изградим още по-голям брой представи, вътрешни диалози и
възгледи на тази тема.
Когато всички ваши мисли, проблеми,
противоречия угаснат напълно, тогава ще откриете, че самата природа на вашия ум
е медитация.
Тарсанг Тулку Ринпоче, Из "Да
донесеш учението живо"
Tarthang Tulku Rinpoche, From
"Bringing the Teachings Alive"
Няма коментари:
Публикуване на коментар