Вътрешният смисъл на Рамаяна

Рама е Обитателят във всяко Тяло. Той е Атма-Рама, Рама (Източникът на Блаженство) във всеки човек. Неговите благословии, надигащи се от този вътрешен Извор, могат да дарят Мир и Блаженство. Той е самото Въплъщение на Дхарма на всички общоприети морални принципи, които държат човечеството заедно в Любов и Единство. 

Рамаяна, историята за Рама, ни учи на два урока: ценността на непривързаността, и нуждата да станем съзнателни за Божественото във всяко същество. Вярата в Бог и непривързаността от обективните занимания са ключовете за човешкото освобождение. Откажи се от обектите на сетивата – ще спечелиш Рама. Сита се отказа от разкоша на Айодхя и така тя можеше да бъде с Рама, в периода на „изгнанието“. Когато тя отправи очите си, пълни с копнеж, към златния елен и помоли за него, тя изгуби Присъствието на Рама. Отречението води до радост, привързаността носи мъка. 

Бъди в света, но не от него. Братята, приятелите, придружителите и сътрудниците на Рама – всички от тях са примери за хора, пропити с Дхарма. Дасаратха е представителят на чисто физическото, с десетте сетива. Трите гуни (качества) – Саттва, Раджас и Тамас – са трите царици. Четирите Цели на Живота – Пурушаартас – са четирите синове. Лакшмана е Интелектът, Сугрива е Вивека или Различаването. Вали е Отчаянието. Хануман е въплъщението на Смелостта. Мостът е построен над Океана на Заблудата. Трите главнокомандващи на Ракшасите (демоните) са олицетворение на раджастичните (Равана), тамасичните (Кумбхакарна) и сатвичните (Вибхишана) качества. Сита е Брахма Джнана или Съзнанието за Всемирния Абсолют, което човекът трябва да достигне и да се възстанови, за да понесе мъките в тежкото изпитание на Живота. Направете сърцето си чисто и силно, съзерцавайки великолепието на Рамаяна. Бъдете установени във вярата, че Рама е Реалността на вашето съществуване.

Сай Баба