РАЗКАЗВАЧ: Кришна
подкара колесницата в посока на Бишма. Те минаха покрай Дрона и Крипа, и
профучаха като полет на блестящи птици, или мимолетен град на Гандарви,
направен изцяло от цветни облаци в небето.
В един миг колесницата
се доближаваше до Бишма, в следващия вече бе изчезнала под дъжд от срели. Бишма
ги бе видял, но Арджуна можеше добре да се защитава.
КРИШНА: Давай –
застреляй го!
АРДЖУНА (гледайки го подозрително): Когато бях
дете, се покатервах на Бишма и зацапвах дрехите му, и когато го наричах Татко,
той ми казваше, че не е, а че е мой дядо. Той имаше такава любов, да играе с
това тъмно момче с къдрава коса.
РАЗКАЗВАЧ: Кришна
скочи от колесницата си, Сударшана чакра се въртеше лудо на ръката му, той
изтича към Бишма. Арджуна затаи дъх и захапа устната си. Той прескочи през
перилото на колесницата и се опита да спре Кришна изотзад. Те двамата паднаха
тежко на земята, а Бишма гледаше усмихнат, облягайки се на лъка си.
БИШМА: О, ела, ела
при мен. Възхитителен Кришна, покланям се на Теб. Ти ми оказваш почит. Ако ме
убиеш, това ще ми донесе най-голямо щастие.
РАЗКАЗВАЧ: Арджуна
и Кришна лежаха в прахта, гледайки нагоре. Кришна се обърна и погледна гневно
Арджуна:
КРИШНА: Пусни ме!
АРДЖУНА: Не! (Лицето на Арджуна е изцяло невинно.) Бъди
мирен, или никога няма да те пусна.
КРИШНА: Добре,
няма да се бия.
АРДЖУНА: Чакрата.
КРИШНА: Добре!
РАЗКАЗВАЧ: Чакрата
изчезна. Арджуна го остави да се изправи, и Кришна се върна обратно на
колесницата, очите му блестяха под прашните клепачи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар