Дритараштра преди Курукшетра

 

РАЗКАЗВАЧ: Шест дни по-късно на зазоряване, докато воините в своите градове от палатки на Курукшетра се събуждаха на звука от музика, Вйаса влезе в Хастинапур и откри Дритараштра буден в двореца си със Санджая.

ВЙАСА: Дритараштра, аз съм Вйаса. Идвам при теб от равнината на Куру.

ДРИТАРАШТРА: Какво видя?

ВЙАСА: Два големи града от копринени шатри, гледайки лице с лице един срещу друг през празната равнина – разноцветни къщи за царете и войниците, и животните, за жените и музикантите, и занаятчиите, и докторите.

ДРИТАРАШТРА: Какво друго?

ВЙАСА: Иззад красивите шатри черни гарвани ми извикаха: Върви! Бледи кули от мъгла, с високи стени и дълбоки окопи, се издигнаха все променящи се от реката близо до лагера на Дурьодана. Около равнината дърветата са пълни с кани и лешояди, повръщащи кръв, всяка имаща едно тъмно око, и едно черно крило, и един червен крак. Въпреки че слънцето е ярко, един черен кръг го обкръжава, и то е удряно от метеори, и нощем осемте точки на хоризонта горят, и всички звезди са враждебни.

ДРИТАРАШТРА: Друго какво?

ВЙАСА: Океанът се надига, и всички реки текат наобратно. Кравите раждат магарета, и когато се издоят, дават само кръв. В храмовете муртитата на боговете понякога се смеят, понякога треперят. Децата се бият по улиците с дървени тояги. Свещените огньове са сини, и се накланят наляво, докато мошениците и убийците на града се смеят и танцуват, и пеят. Свещените дървета, обожавани в селата, са паднали, ударени от гръм или повалени от вятъра. Извън Хастинапур изворите са празни, ревящи като биволи, но в града те преливат и наводняват улиците. Всички твои коне плачат, и сълзите им падат бързо. Когато влязох тук, лявото ми око само потрепна. Хималаите избухват и се струтват. Това е страх и зло, натрупано върху зло... Няма ли да сториш нищо?

ДРИТАРАШТРА: Моето познание за живота и смъртта е равно на твоето. Но в това, което засяга моя собствен интерес, аз съм лишен от преценка. Знай ме като обикновен човек, чиито синове няма да му се подчинят. Ние не можем да разполагаме със съдбата си; ние сме само дървени кукли, движени от конци. А сега е твърде късно.

ВЙАСА: Тогава не потъвай в скръб за това, което ще се случи на онези, които живеят в онези красиви шатри. То ще бъде... само промените на Времето, нищо повече.

ДРИТАРАШТРА: Ще чуя за това много скоро. Татко, тези, които имат десетки хиляди, живеят, и тези, които имат само малко, също живеят.

ВЙАСА: Ще дам божествено зрение на Санджая. Ако той отиде на Курукшетра, няма да му навреди нищо, а ще знае всичко, което се случва, денем или нощем, скрито или открито, дори това, което е само помислено или или в ума.

ДРИТАРАШТРА: Върви тогава, Санджая. Остани в нашия лагер, и се върни при мен, когато се свърши. Тогава ще ми разкажеш.

САНДЖАЯ: Трябва да тръгвам сега, Бхарата.

РАЗКАЗВАЧ: Той и Вйаса напуснаха царя и минаха през дворцовите зали, през вратата до тронната зала, богата и празна, и отекваща, където висеше големият, бронзов гонг, който обявяваше посетителите на царя. Те се спряха.

ВЙАСА: Отивам вкъщи в гората. Ще се срещнем отново.

РАЗКАЗВАЧ: Вйаса взе тежкия подплатен чук на гонга от стената и го завъртя в своите тъмни ръце. С цялата си сила той удари гонга, силно както един дървар удря с брадва дърво. Блестящият гонг се разлюля от удара, но нямаше звук, нито шепот, а поток от ситна черна пепел падна на излъскания каменен под. Саждите паднаха и Санджая си помисли:

САНДЖАЯ: Думите на Вйаса винаги са верни – и последната илюзия напусна очите му.