РАЗКАЗВАЧ: Вечерта Карна
отиде при Бишма и му каза в трептящата тъмнина под военното знаме:
КАРНА: Аз съм Карна,
когото ти гледаше с омраза, докато стоях пред очите ти.
БИШМА (вижда го): Аз не те мразя, Бхарата. Но ти искаше война, докато аз
се опитвах да намеря мир. Ето защо ти говорих остро. Но колелото няма да спре
да се върти. И все пак, чуй това, което си слушал и преди от мен: живей в мир с
твоите братя. Ти си най-добрият воин в целия свят, но нека войната завърши с
мен. Ти имаш смелостта и добротата, повече от всеки друг, да сториш това за
мен.
КАРНА: Даже срещу тях аз
ще се бия. Дойдох тук, за да ми дадеш своето разрешение, и своята прошка за
моята минала грубост към теб, извършена в гняв.
БИШМА: Давам ти и двете. И
отново се провалих. Ти, който мислиш, че си толкова добър воин, колкото съм
аз... казвам ти, ти си много по-добър.
РАЗКАЗВАЧ: Щом Карна си
отиде, Кришна незабелязан дойде до Бишма, и насън отслаби веригите на
надеждата, които вързват живота: Аз съм Господът: Това имам; Това ще получа;
Този убих; Този ще убия утре; Аз съм богат, и благороден, и щастлив; Кой друг е
като мен! – така че цялата тази болка изчезна, както и жаждата, и гладът, и
Бишма заспа спокойно, на върховете на хилядите стрели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар