Всякакви
светлини угаснаха; в огромната пустош
на
пространството
се носи,
подобно на сянка, образът на Вселената.
В пустошта на
объркания ум се носи
Преходната
Вселена, издига се и плава,
А след това
непрестанно потъва в настоящето „Аз“.
Бавно, бавно
тълпата от сенки
Навлиза в
първичната утроба и плава неспирно
Само по
течението на „Аз съм“, „Аз съм“.
Виж! Спря се,
дори и този поток вече го няма.
Пустошта се
сля с пустошта – отвъд речта на ума!
Който със
сърцето си схваща, той истината разбира.
Свами
Вивекананда
Няма коментари:
Публикуване на коментар