Хуей Шъ попитал Джуан Дзъ:
— Може ли човек да не чувства съвсем нищо, да не изпитва никакви желания?
— Може, — отвърнал Джуан Дзъ.
— Но можем ли тогава да го наричаме човек? — попитал Хуей Шъ.
— Ти не разбираш какво е това чувство, — отговорил Джуан Дзъ. — Говоря за човек, който не вреди на своето тяло, поддавайки се на страсти. Той приема живота какъвто е и му позволява да протича по своя път.
— Но ако той не подобрява това, което му е дадено от живота, как може да прояви себе си в този свят?
— Дао го е направило такъв, какъвто е, Небето му е дало тяло, а самият той, не поддавайки се на страсти, не причинява вреда на тялото си. Това е всичко! А ти привързваш духа си към външни вещи, които нямат отношение към теб, а вътрешно изтощаваш жизнената сила ци. Облегни се на едно дърво и пей! Облакъти се на масичката и спи! Небето ти е дало тяло и го е напълнило с живот, а ти уморяваш тялото си в безкрайни ненужни спорове и разговори.
— Може ли човек да не чувства съвсем нищо, да не изпитва никакви желания?
— Може, — отвърнал Джуан Дзъ.
— Но можем ли тогава да го наричаме човек? — попитал Хуей Шъ.
— Ти не разбираш какво е това чувство, — отговорил Джуан Дзъ. — Говоря за човек, който не вреди на своето тяло, поддавайки се на страсти. Той приема живота какъвто е и му позволява да протича по своя път.
— Но ако той не подобрява това, което му е дадено от живота, как може да прояви себе си в този свят?
— Дао го е направило такъв, какъвто е, Небето му е дало тяло, а самият той, не поддавайки се на страсти, не причинява вреда на тялото си. Това е всичко! А ти привързваш духа си към външни вещи, които нямат отношение към теб, а вътрешно изтощаваш жизнената сила ци. Облегни се на едно дърво и пей! Облакъти се на масичката и спи! Небето ти е дало тяло и го е напълнило с живот, а ти уморяваш тялото си в безкрайни ненужни спорове и разговори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар