Трактат за чистотата и покоя (qing jing jing)

1. (Лаодзъ казва)

Великото Дао е без форма.

Но формира небето и земята 

Великото Дао е без желания да управлява,

Но управлява пътя на слънцето и луната. 

Великото Дао е без име и определение, 

Но определя развитието на всички неща. 

Не зная как се нарича 

Но за да го обсъдя, го наричам Дао. 

Дао може да е и чисто, и мътно, и подвижно, и в покой. 

Небето е чисто и прозрачно, а земята е кална и плътна. 

Небето e подвижно, а земята е неподвижна. 

(Ян е ясно, а Ин¹ е мътно.) 

Ян е активно, а Ин е пасивно. 

Това задава началния принцип 

И разгръщането му докрай, 

При което възникват всички неща. 

Чистотата е в основата на мътилката,

Покоят се корени в движението.

Бъди все изпълнен с чистота и покой 

И Небето и Земята 

Ще се върнат към Изначалното².

2.

Човешкият дух обича чистотата, 

Но умът я размътва. 

Човешият ум обича покоя, 

Но натрапчивите желания³ го смущават.

Избави се от натрапчивите желания докрай 

И умът ти ще се успокои от самосебе си. 

Избистри ума си 

И духът ти ще се пречисти от самосебе си.

Естествено е шестте вида желания⁴ да не възникват 

И трите отрови⁵ да се неутрализират. 

Който е неспособен на това 

Още не е избистрил ума си 

И не се е избавил от натрапчивите желания. 

Ако чувстваш силата да надмогнеш желанията: 

Разгледай ума си вглъбено 

И виж как умът го няма. 

После разгледай тялото си 

Погледни се отвън 

И виж как тялото го няма.

Тогава погледни навън към другите 

И виж как и други неща няма. 

Постигнеш ли горните три 

Постигаш Пустотата⁶.

3.

Използвай Пустотата, за да разгледаш празнотата 

И виж как празнотата я няма. 

Щом чезне даже празнотата 

Изчезва и несъществуването. 

Щом и несъществуване не съществува 

Покоят е доведен до непреходна крайност. 

Ако покоят е доведен до непреходна крайност 

Нима могат да се породят натрапчиви желания? 

Щом в теб не се пораждат натрапчиви желания 

То значи си познал непреходния покой, 

Откликваш на явленията непреходно, 

Осъществяваш непреходната си същност. 

Чрез непреходния отклик и непреходната притихналост

Пребиваваш във вечната чистота и покой.

4.

Щом пребиваваш в чистотата и покоя 

Постепенно навлизаш в непреходното Дао. 

Навлизайки в непреходното Дао 

Ти го осъществяваш. 

И макар да говорим за осъществяване 

Всъщност няма нищо за постигане. 

Заговорваме за осъществяване в опит да подпомогнем

Култивацията и просветлението на живите същества.

Само ако наистина си разбрал това 

Може да предаваш знанието за Дао. 

5. (Лаодзъ казва)

Боецът с голяма буква не цени насилието и конфликтите. 

Боецът с малка буква е пристрастен към битките. 

Моралността с голяма буква е свободна от морализаторство.

Моралността с малка буква е вкопчена в налагането на ценности.

Всяка пристрастеност и вкопченост⁷ няма нищо общо 

Нито с Дао, нито с Дъ⁸ 

Ако живите същества не успяват да осъществят Дао

То е защото умовете им са заблудени. 

Заблудеността на ума 

Се изразява в неспокойствие на духа.

Ако духът ти е неспокоен 

Значи си пристрастен към нещо. 

Пристрастен ли си към нещо 

То го търсиш ненаситно. 

А от ненаситност и натрапчиви страсти 

Възникват тревожност и терзания. 

Тревожността и терзанията, редом с илюзиите 

Изтезават и тялото ти, и ума ти. 

6.

Така попадаш в порочния цикъл на нечистотата и срама, 

На възходите и паденията, на повторните раждания и смърти⁹.

Непрестанно затънал в море от страдания 

Оставаш в неведение за непреходното Дао. 

Ако обаче разбереш нещата правилно, 

Ще осъществяваш Дао естествено. 

Ако си наясно с осъществяването на Дао, 

Пребиваваш вечно в чистотата и покоя.

Легенда:

1.      (кит. фил.) Ин и ян – двете основни взаимодопълващи се качества на универсалната субстанция (бел. прев.)

2.    (кит. фил.) Изначалното - предродовото състояние на универсалната субстанция (бел. прев.)

3.    (от кит. qian gu, буд., даоиз.) Възприетият досега превод на български е с по-общото понятие „желания”, което носи и положителни конотации и съответно не отговаря на контекста на даоистката и будистката философия (бел. прев.)

4.    (буд., даоиз.) Шестте вида пристрастеност към външносетивните (звукови, визуални, обонятелни, вкусови, тактилни) и вътрешносетивните (умствени) удоволствия. (бел. прев.)

5.     (буд., даоиз.) Ненаситността, гнева и заблудата като причинители на страдание, нещастие и неудовлетвореност. (бел. прев.)

6.    (буд., даоиз.) Безоблачното, незамърсено съзнание за същността на нещата (бел. прев.)

7.     Съзнателно бягство от възприетия досега превод на български с „привързаност”, поради наличието на допълнителни, положителни конотации на това българско понятие. (бел. прев.)

8.    Естественият Морал и Естествената Моралност – вж. Д-р Ван Циенцюн, „Естествен чигун”, изд. Академия „Ханлин” (бел. прев.)

9.    (буд., даоиз.) т. нар. цикъл на прераждане, булждаене/лутане между различни състояния на съществуване (бел. прев.)

 Източник