Омразата се прекратява с любов

ДВОЙНИ СТИХОВЕ

1

Всичко това, което сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Страданието следва човека, който говори или действа с порочна мисъл така, както колелото следва крака на вола, който тегли колата.

2

Всичко това, което сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Щастието следва човека, който говори или действа с чиста мисъл така, както сянката никога не го напуска.

3

Той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата никога няма да угасне у тези, които таят такива мисли.

4

"той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата ще угасне у тези, които не таят такива Мисли.

5

Защото старо правило е, че омразата никога не се прекратява с омраза. Омразата се прекратява с любов.*

6

Хората дори не подозират, че тук на всички тях е съдено да умрат. Ала тези, които знаят това, веднага прекратяват разприте.*

7

Така, както вятърът поваля слабото дърво, така и Мара*, изкусителят, без съмнение ще надвие този, който живее само в търсене на удоволствия, които не контролира своите чувства, който е неумерен в храната си, ленив и мързелив.

8

Така, както вятърът не може да съкруши скалистата планина, така и Мара*, изкусителят, няма да може да над-вие този, който не живее в търсене на удоволствия, който контролира своите чувства, който е умерен в храната си, изпълнен с вяра, и силен.

9

Този, който желае да облече жълтата одежда*, без да се е пречистил от греха и който не зачита умереността и истината, е недостоен за жълтата одежда.

10

Но този, който се е пречистил от греха, добре познава всички добродетели и зачита умереността и истината, той е достоен за жълтата одежда*.

11

Тези, които си въобразяват истина в неистината и виждат неистина в истината, никога не намират истината, а следват празни желания.

12

Тези, които виждат истина в истината и неистина в неистината, намират истината и следват верни желания.

13

Така, както дъждът прониква в лошо покритата къща, така и страстта прониква в лекомисления ум.

14

Така, както дъждът не прониква в добре покритата къща, така и страстта не прониква в задълбочения ум.

15

Злодеят скърби и в този, и в следващия свят. Той скърби и в двата. Той скърби и страда, когато вижда злото на собствените си дела.

16

Добродетелният човек се радва и в този, и в следващия свят. Той се радва и в двата. Той се радва и наслаждава, когато вижда чистотата на собствените си дела.

17

Злодеят страда и в този, и в следващия свят. Той страда и в двата. Той страда, когато разсъждава за злото, което е извършил. Той страда още повече, когато върби по пътя на злото*.

18

Добродетелният човек е щастлив и в този, и в следващия свят. Той е щастлив и в двата. Той е щастлив, когато разсъждава за доброто, което е извършил. Той е още по-щастлив, когато върви по пътя на доброто*.

19

Глупавият човек, дори ако е наизустил голяма част от закона*, не е съпричастен към духовенството*, ако не прилага този закон. Той е като пастира, който брои кравите на другите.

20

Следовникът на закона, дори ако е наизустил само малка част от този закон, е истински съпричастен към духовенството, ако, отхвърлил страстта, омразата и глупостта, притежава истинско знание и спокойствие на ума. Той, който не е прибързан към нищо в този или следващ свят.

Из "Словата на Буда" Дхамапада