Книга за духовния стремеж

 

Човек трябва да търси Истината в сърцето си, само в собственото сърце. Навътре погледни, навътре. Погледни навътре, счупи земните идоли и блясъка освободи. Освободи блясъка, светлината.

Светлината е затворена поради нашите привързаности за този свят, за това тяло. Поради това, че сме привързани за това тяло и поради това, че сме привързани за сетивата и това, което виждаме, ние изграждаме и Бог външно в някаква сетивна форма, за да можем да манипулираме и Него.

Затова в сърцето търсим Истината, в нашето собствено сърце, това е пътят да откриеш Истината, да не обожаваш идоли, да не си последовател на култ, да си истински търсач на Истината в твоето сърце.

Истината за твоето същество живее в твоето сърце. Ако намериш у себе си тази светлина и тази любов на Божественото и ако я изживееш директно, няма повече да си заблуден, ще знаеш, че не си тяло. И това е действително. Не си. И ако не си тяло, как ще обожаваш нещо с тялото и с ума? Това е изживяване, което човек трябва да има директно. И това е чисто изживяване, по-чисто от това, амин.

Няма по-чисто, защото няма какво да го замърси. Докато има нещо чисто, то може да бъде замърсено, обаче то е толкова чисто, че няма мръсотия никъде, защото няма никой, който може да го замърси. Няма двойственост, адвайта – недвойственост. Докато има двойственост, ще има замърсяване, ще има изчистване, ще има нещо, което е нечисто, но няма да има любов. Ще има страх. Само страх, непрекъснат страх. Религията не е страх, тя е любов, само любов, няма страх.

Живот в любов с Кришна.

Да живееш в единство с Бог, в любов с Него, където двамата стават едно. Където не може вече да има замърсяване, няма да има отделяне. Докато търсим Бог навън, ние сме приключенци. Бог е в твоето сърце. Няма къде да бъде. Просто само трябва – да се гмурнем достатъчно дълбоко зад цялата тъмнина на ума, цялото невежество, което е в нас, и да открием това, което е скрито. Това, което сме ние самите. А то е тук и сега. Няма къде да иде. Божественото винаги е присъстващо. То е присъстващо в нас, в най-голямата дълбочина, това сме ние самите всъщност. То е по-голямо от нас, а живее в нас. Божественото, което живее в сърцето на човека, е по-голямо от целия материален универсум. По - голямо. Материалният универсум е малък по отношение на онова, което живее в твоето сърце. Това, което живее в сърцето, е по-голямо, по-светло, по-красиво, по-божествено от всичко, което можеш да си представиш, замислиш, от всички фантазии на ума, много по-голямо. Много, много по-голямо.

То не може да бъде осъзнато със сетивата. Сетивата са безпомощни пред това нещо. Трябва да го изживееш, да имаш изживяване, за да разбереш, че това е Истината. Това не е философия. Не преподавам никаква философия. Аз не съм професор по философия.

Пламъкът на стремежа

Книга на Кану за духовния стремеж