Изкуството е вид медитация

Интервю на Перица Георгиев за списание Йога, дадено през ноември 2013 година.

Въпрос: Кое е особеното във вашето пътешествие в света на йога и как започна то?

Отговор: Практикувам Хатха Йога от 80-те години на миналия век. Преди това бях чел много книги за мистични учения, за йога, но нямах лична опитност. и когато започнах практиките, разбрах, че ми липсва осъзнатост, но за сметка на това пък имах в изобилие гордост и интелектуално разбиране за света. Йога ми помогна да осъзная тези аспекти на своята личност. По настоящем се занимавам само с медитация.

Въпрос: Кое обяснява вечния стремеж на човек към вътрешен мир и себепознание?

Отговор: Това, че е нещастен.

Въпрос: Малцина се раждат със сетива за изкуството, но не е ли всеки от нас творец и как изкуството може да ни покаже пътя на към себе си?

Отговор: Изкуството е много добър помощник. Аз, например, рисувам и чрез четката и боите пресъздавам своите емоции и вътрешен мир. Искрен съм пред платното. Чрез изкуството станах съзнателен за това какво нося в себе си, съзнателен за нещо, което не съм знаел, че го имам. Изкуството е подобно на медитацията. Погледнем ли навътре, в себе си, виждаме много неща, които не ни харесват и затова хората не идват да медитират или да застанат пред бялото платно. Обаче ако продължим да се насочваме навътре, без да се идентифицираме с това, което виждаме и без да се вкопчваме в него, а само да бъдем свидетели, страхът отминава. Не бива да се страхуваме от това, което носим в себе си. Базисното невежество - авидя - е свързано със страха. Уж търсим себе си, но страхувайки се, всъщност бягаме и се отдалечаваме.

Въпрос: Кои са препятствията по пътя към себе си?

Отговор: Страхът е една от главните пречки. Той поддържа всички други воали, зад които е скрита истината. Страхът е есенцията на нашата човешка отделеност от Бога. Той е свързан със Самсара - кръговратът на раждане и прераждане, и го има от сътворяването на човека. Ние сме в илюзорен сън и нямаме реална представа какво представлява животът, от това не разбиране произтичат агресията и насилието. Осъзнаването е резултат от индивидуалното търсене на човек, от неговия личен стремеж към Истината и желанието му да разбере какво прави тук и каква мисия има. Откриването на това кои сме не е само в изчезването и сливането, а е и в проявяването на това, за което сме родени. Това е чувството, че си се завърнал у дома, независимо къде се намираш и при какви условия. Не са за подценяване и други проявления на невежеството - гняв, омраза ревност. Те също се явяват препятствия за разбиране на нашата изначална Природа.

Въпрос: Може ли да се говори за конкретни стъпки по пътя на откриване на себе си?

Отговор: Има едно изречение - йога сутра на Патанджали, което гласи: "Спирането на движенията на ума е йога". Когато човек съумее да спре шума на мислите тогава осъзнава кой действително е той. Тогава влиза в единение с истинското си аз. Тогава е свободен от илюзорното. За мен това е пътят. Вече по какъв начин ще се случи е въпрос на личен избор - методите са много, всякакви учения има. Всички религиозни и философски системи от различни времена и епохи са съдържали подобна опитност, разкриване на себе-то. Хиндуистите наричат това състояние - мокша, будистите - нирвана, за суфите е фана. Християнските мистици, исихастите, богомилите също са имали осъзнаване на това. До него са стигнали и гностиците - хора намерили Истината чрез личен опит, с начина си на живот. Всяко човешко същество е уникално и има неповторим и единствен за него начин на развитие - въпросът е да го открие и да извърви пътя на освобождението.

Въпрос: Коя е вашата религия?

Отговор: Аз съм от религията на дишащите, от която сме всички ние, хората. Всеки носи в себе си сияйно слънце - нашето сърце. Наличните тъга, страх и ужас го закриват като тъмни облаци и затова повечето не го изживяват като светлина, а като нещо тъмно и замърсено. Според мен е изключително важно сърцето да е чисто, да няма излишни желания и противиположни емоции, които да го разкъсват. Затова, за да не стане жертва на мислите и желанията си, човек е добре да се занимава със себе си. Няма значение дали ще медитира, практикува йога или ще бяга в парка - всичко помага. Желателно е да се консумира по-лека храна, да се води чист живот, без алкохол и наркотици. И без това приемаме от въздуха и отвсякъде около нас достатъчно отрови - няма нужда да ускоряваме процеса на унищожение. Мнозина стигат до подобно състояние, защото имат отрицателна нагласа към живота и подсъзнателно се тровят от самоомраза и страх, за да умрат по-бързо. Защо да не обичаме живота? Та той е божествено нещо, най-хубавото от всичко, което съществува. Защо да сме отрицателни към някого? Необходимо е положително отношение към живота в различните му проявления, към всичко около нас.

Въпрос: Какво е Вашето послание към читателите?

Отговор: Повечето хора са пълни с негативни нагласи и отрицателни емоции - те ни разболяват, разрушават живота ни. Полека, полека е добре да се освобождаваме от тях. Питате как? Това са всички начини, които помагат да бъдем центрирани, да балансираме силите и изживяванията си, за да бъдем щастливи. Всичко останало са празни приказки и гонене на вятъра.