Шри Чинмой разказва една история. Един баща има две деца. Едното се държи за бащата, а другото бащата го държи за ръчичката. Докато ходят пред тях се появяват фойерверки. Пред тях имало кална локва. И двете деца скачат да хванат фойерверките, Това дете, което се държи за бащата, се изпуснало от него и паднало в калната локва. Другото, което бащата го държи, също скача подир фойерверките, но понеже бащата го държи, не позволява да падне.
Кану
често разказва тази история. Винаги ми е било чудно, защо бащата държи едното
дете, а другото не го държи, защо другото се държи за бащата. Защо не ги държи
и двете… Естествено мислех си, че става дума за някакво предпочитание, което
бащата има към едното, но не съвсем по същият начин към другото.
Едва
вчера, когато Кану отново разказа тази история и направи коментар, успях да
разбера защо…
Причината
е в това, че бащата държи едното дете, но не по външен а по вътрешен начин.
Това е детето, което има здрава вътрешна връзка с бащата. Заради тази връзка,
когато това дете залитне по изкушенията на света, вътрешната връзка, която е
здрава не му позволява да падне. То се връща към бащата. Другото дете е дете,
което няма такава вътрешна връзка с бащата. То се държи външно за него.
Причините, поради които външно се държи са его причини. Заради нещо, което
детето получава от бащата. В момента, в който види нещо, което го заслепи, то
забравя за това, което получава от бащата и се насочва към другото. Тъй като
вътрешна връзка не е изградена, това дете отива подир фойерверките и пада в
локвата, защото няма какво да го държи да не падне.
Историята
е много дълбока и така обяснена има наистина силно въздействие.
Човек
си дава ясна сметка, че трябва да изгради вътрешна връзка с Бог, за да не пада
на изпитанията, които животът ще му поднася…
Няма коментари:
Публикуване на коментар