От Шри Чинмой
Превод: sukhpakhi
Историята е една и съща, но се разказва от много народи през вечността.
ПЪРВА СЦЕНА
РАЗКАЗВАЧ: Имало едно време един младеж , който бил много религиозен. Той се молел и медитирал най-душевно всеки ден.
Младежът имал Гуру, който бил от много висш ранг, и неговият Гуру имал доста ученици.
Младежът посещавал ашрама на своя Гуру, същевременно ходел и на училище. Случило се така, че Принцът на това Царство учил в същото училище, и той и ученикът станали много близки приятели. Един ден Принцът казал на своя приятел:
ПРИНЦЪТ: Как така аз, който имам всичко – материално богатство, удобства, удоволствия, всичко, което човек може да си представи или пожелае – все пак не съм щастлив? Но виждам, че ти, който идваш от бедно семейство, си щастлив през цялото време. Какво те прави толкова щастлив?
ПРИЯТЕЛЯТ: Има някой, който ми дава неспирно щастие в моя живот.
ПРИНЦЪТ: Кой е той? Мога ли да се срещна с този човек?
ПРИЯТЕЛЯТ: Да, аз мога да те заведа в неговия ашрам. Той е моят духовен Учител. Но ти си Принц и очакваш почитания от всички. Въпреки че ти си мой приятел, аз ти показвам огромно почитание. Дори професорите ти показват уважение, защото ти си Принцът. Но моят духовен Учител може да не ти покаже никаква почит. Той е над всичко това. Заповядай да видиш моя Учител, но аз нямам представа какво ще направи той и как ще те приеме. Ако мислиш, че няма да бъдеш обиден, тогава си добре дошъл.
ПРИНЦЪТ: Добре. Кажи ми къде живее той. Утре ще отида там. Но трябва ли да му донеса нещо?
ПРИЯТЕЛЯТ: Зависи от това, какво отношение имаш. Ако отиваш при него със стремеж, с вътрешен плач за вечен Мир и Блаженство, тогава трябва да вземеш малко плодове и цветя, които да му предложиш. Това прави един търсач, когато отиде при духовен Учител. После Учителят раздава тези неща на другите. Ние ги наричаме прасад, осветена храна. Но ако ти отиваш само от любопитство, не трябва да носиш нищо.
ПРИНЦЪТ: Добре.
ВТОРА СЦЕНА
РАЗКАЗВАЧ: На следващата сутрин ученикът и неговите братя ученици медитирали най-искрено и посветено пред своя Учител, когато Принцът влязъл. (Принцът пристига бавно отдясно с лека самоувереност. Следван е от своя личен прислуга, който носи подноса на рамото си.) Той носел плодове и цветя със себе си. Но тъй като искал да покаже, че не е обикновен човек, а е Принцът, той влязъл при Учителя носейки сабята си на кръста. За нещастие, всички били дълбоко погълнати от духовния Учител, и никой не обърнал внимание на принца. Даже неговият най-близък приятел не го погледнал, дори не го и забелязал.
Около половин час Принцът стоял до вратата, но нито Учителят, нито учениците му обърнали някакво внимание. Накрая той се разгневил.
ПРИНЦЪТ: Знаете ли, че аз съм Принцът? Знаете ли моята сила? Ще убия всички тук. Един по един ще ви убия всичките!
РАЗКАЗВАЧЪТ: Той се опитал с всички сили да извади сабята си от ножницата, но тя просто не помръдвала.
Жестоко унизен, принцът се разгневил повече от всякога. Преизпълнен с ярост той гневно гледал Учителя, но Учителят му се усмихнал състрадателно. После Учителят започнал да говори на Принца:
УЧИТЕЛЯТ: Ти мислеше, че ние всички сме глупаци, защото не ти обърнахме никакво внимание. Но това са моите духовни деца. Те дойдоха тук, за да видят мен, не теб. Ти също дойде тук, за да ме видиш. Но тогава твоята гордост излезе напред и ти искаше да ни убиеш. Ние всички сме невинни хора. Интересуваме се само от молитва и медитация. Ти дойде тук с искрен мотив, но трябваше да бъдеш още по-искрен. Трябваше да дойдеш с идеята, че ще участваш. Когато отиваме в ресторант, ядем. Когато отиваме в училище, посещаваме часовете. В ашрам, се молим и медитираме. Ако беше достатъчно искрен, ти щеше да се присъединиш към нас в нашата молитва и медитация. Но ти искаше да покажеш, че ти си Принцът, и когато видя, че никой не ти обръща внимание, твоето небожествено его излезе на преден план и ти стана толкова гневен, че искаше да убиеш всички ни. За щастие, моята окултна сила ти попречи да го сториш, защото кармата, която щеше да пожънеш, щеше да бъде неизразима. (Учениците изразяват благодарност.) Въпреки това, ти все пак ще бъдеш наказан. Принце, виждам с моето окултно зрение, че след шестнадесет дни ти ще имаш фатален пристъп на холера. Ти никога няма да бъдеш цар. Твоят по-малък брат ще получи трона.
ПРИНЦЪТ: Ако ти си духовен човек, как можеш да ме прокълнеш така?
УЧИТЕЛЯТ: Аз не съм те проклел. Твоята собствена душа те прокле, защото ти искаше да отнемеш нашите животи. Ние медитирахме на Бог, на Мир, Светлина и Блаженство, а ти искаше да ни убиеш, защото не ти обърнахме внимание. Сега твоята душа е отвратена и иска да напусне тялото.
РАЗКАЗВАЧЪТ: Ужасен пред възможността за своята предстояща смърт, принцът почнал да умолява Учителя да го спаси. (Разказвачът се оттегля назад при другите. Принцът пее Jiban debata)
УЧИТЕЛЯТ: Има само един начин да бъдеш спасен. Ако някой от моите ученици дойде и те докосне в деня, когато ти е предопределено да умреш от холера, ти ще се съживиш, а този ученик ще умре на твое място. Ти ще бъдеш добре, но аз ще изгубя един от моите ученици. Сега, ако има някой сред моите ученици, който иска да пожертва живота си, моля да се изправи.
УЧЕНИК: Ние всички сме готови. Ти направи избора, Гуру.
УЧИТЕЛЯТ: (към Принца) Виждаш ли, ти искаше да ги убиеш, а те са готови да предложат своя живот за теб. Това е разликата между духовните хора и обикновените хора. Това са моите духовни деца. Всеки един, без изключение, е готов да даде живота си за теб.
ПРИНЦЪТ: Всички са готови да дадат живота си за мен сега, но когато удари фаталният час, не знам къде ще бъдат те.
УЧИТЕЛЯТ: Принце, след шестнайсет дни ще удари фаталният час, и аз те уверявам, че сред моите ученици никой няма да ме разочарова. Такава вяра имам в моите ученици.
ТРЕТА СЦЕНА
РАЗКАЗВАЧ: На шестнадесетия ден Принцът получил пристъп на холера, както предсказал Учителят. Царят и Царицата почти полудели от мъка. (Издават жални стонове, въздишки. Царят може да обикаля с ръце на кръста/гърба напред-назад.) Никой от докторите не могъл да го съживи; било само въпрос на часове, преди Принцът да умре.
По това време Учителят и всички ученици, които били в ашрама преди шестнадесет дни, дошли в двореца.
СТРАЖАРЯТ: Царят ще ви приеме.
РАЗКАЗВАЧ: Царят изслушал тяхната история и бил дълбоко трогнат, че толкова много хора били готови да дадат живота си за неговия син.
ЦАРЯТ: Трябва да направим избор. Ще дам половината от моето царство на семейството на този, който пожертва своя живот, за да спаси моя син – в случай, че пророчеството на Учителя се сбъдне.
УЧИТЕЛЯТ: Разбира се, че моето пророчество ще се сбъдне. Сега направете избора. Има много хора тук.
ПРИЯТЕЛЯТ(става и излиза напред): Ваше Величество, моля Ви, изберете мен. Всичко това е по моя вина, така че аз съм този, който заслужава да умре. Ще Ви бъда много благодарен, ако ме дарите с тази възможност. Аз съм просто незначително същество. Кой ще плаче за мен? Но ако Принцът умре, цялото царство ще оплаква неговата загуба. Нека моят близък приятел – Принцът, остане на земята.
ЦАРЯТ: Така да бъде.
РАЗКАЗВАЧЪТ: Щом било решено, че ученикът ще даде живота си, и когато той тъкмо се канел да докосне Принца, Учителят казал:
УЧИТЕЛЯТ: И така, всичко е решено. Вашият син няма да умре, но моят скъп ученик ще умре. Сега, искам да кажа, че има начин да се спасят и Вашия син, и моя духовен син.
ЦАРЯТ: Кажете ми как. С радост ще направя всичко, което ми кажете.
УЧИТЕЛЯТ: Трябва да измиете стъпалата на всички мои духовни деца. (Царят се изправя от изненада. Учениците се поглеждат учудени.) Ако сте готов да измиете стъпалата на всички мои тук присъстващи ученици, тогава Вашият син ще бъде спасен и моят духовен син също ще бъде спасен.
ЦАРЯТ: Трябва да измия стъпалата на всички тези хора? Аз съм Царят. Аз съм техният Господар. Как мога да докосна стъпалата им? Мога да докосна стъпалата на този, когото ние избрахме да даде живота си. (Посочва приятеля.) Но за мен е невъзможно да докосна стъпалата на всички Ваши деца.
УЧИТЕЛЯТ: Да докоснете стъпалата на моите духовни деца е под Вашето достойнство, но всички те бяха готови от все сърце да дадат своя живот за Вашия син. (Посочва учениците.) Това е разликата между духовните хора и обикновените хора. Попитайте който и да е от моите ученици тук, и без най-малкото възможно колебание той ще пожертва живота си за Вашия безполезен син. Това е разликата между Вас и тях. Ако знаехте значението на любовта, с радост бихте измили стъпалата на всеки човек във Вашето Царство, за да спасите сина си. А ако знаехте значението на благодарността, Вие щяхте да направите същото, за да спасите живота на някой, който е предложил собствения си живот, за да спаси Вашия син. (Посочва приятеля.)
ЦАРЯТ: Добре. Готов съм да измия стъпалата на Вашите ученици. Донесете вода!
ЦАРЯТ: (към Учителя) Доволен ли сте сега? Докоснах стъпалата на всички Ваши ученици.
УЧИТЕЛЯТ: Доволен съм, но трябва да знаете, че Вие направихте всичко това, само за да спасите сина си. Ако животът на Вашия син не беше в опасност, Вие нямаше да го направите.
ЦАРЯТ: Какво искате от мен? Синът ми умира, а аз вече приех толкова много унижение. Докоснах стъпалата на всички Ваши ученици. Но ако чувствате, че има нещо по-голямо от това, което трябва да сторя, аз съм готов да го направя.
УЧИТЕЛЯТ: Ако бяхте наистина духовен, щяхте да кажете: „Дошло е времето моят син да напусне. Момчето, което искаше да предложи живота си, също има родители. Те също биха претърпели страданието от загубата, което бих преживял аз. Не мога да бъда толкова жесток. Синът ми е сторил нещо погрешно, и ако е време неговата душа да напусне тялото, тогава аз съм готов да приема моята загуба.“ Ако Вие имахте такова отношение, тогава бих казал, че Вие сте не само Цар във външния свят, но също и Император в духовния живот.
(Царят признава и се покланя на Учителя.)
РАЗКАЗВАЧ: И така, холерата напуснала Принца. Той напълно оздравял. И двамата – Принцът и Царят, били смутени, но събудени; унижени, но просветлени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар