Тук и никъде другаде

          РОЛИ:

Буда,

Няколко ученика

Ангулимала, разбойник

Цар Прасенджит

Цар Удаян от Каушамби

Магандия, неговата съпруга

Пазач/Портиер

Ананда, най-скъп ученик на Буда

СЦЕНА 1

(Буда със своите ученици. Един ученик се изправя.)

УЧЕНИК: О, Господи, бих искал да проповядвам твоите учения.

БУДА: Със сигурност ти можеш, но бих искал първо да те питам няколко въпроса. Сигурен съм, че ще можеш да ги отговориш.

УЧЕНИК: Чрез твоята милост ще мога да ги отговоря.

БУДА: Кажи ми, ако някой говори лошо за теб, какво ще направиш?

УЧЕНИК: Мой Господи, ще запазя мълчание.

БУДА: Кажи ми, ако някой те удари, какво ще направиш?

УЧЕНИК: Няма да вдигна ръцете си. Ще остана тих.

БУДА: Ако той иска да те убие, какво ще направиш?

УЧЕНИК: Ще запазя мълчание. Аз знам, че смъртта е неизбежна. Всички трябва да умрат. Аз също ще трябва да умра един ден. Няма да приканвам смъртта, и в същото време няма да избягвам смъртта.

БУДА: Аз съм извънредно доволен от твоите отговори. Ти можеш да проповядваш моята философия. Имаш моята благословия. (Към всички ученици.) Днес бих искал да се разходя в гората. Онези, които искат да ме последват, могат да дойдат с мен.

(Всички ученици с желание последват Буда.)

СЦЕНА 2

Буда и неговите ученици са в гората. Изведнъж един дакоит (разбойник) на име Ангулимала влиза.)

АНГУЛИМАЛА: Спри! Спри!

БУДА: Аз вече съм спрял. Ти си този, който не е спрял. Ти си убил стотици хора. Носиш гирлянд от пръсти около врата си. Аз вече съм спрял; аз съм установен в безкрайното Съзнание завинаги. Но ти още обикаляш в света на виталните желания и се опитваш да унищожиш света. Ти все още не си спрял. В моя случай, аз съм вече в неподвижната тишина на Неизразимото.

(Ангулимала изважда нож и се опитва да намуши Буда, но Светлината на Буда го пленява. Той пада в стъпалата на Буда.)

АНГУЛИМАЛА: О, Буда, прости ми. Прости моето невежество. Прости ми за това, което съм сторил на света, и за това, което се канех да сторя сега на теб.

БУДА: Аз ти простих. Простих твоето минало; простих твоето настояще.

АНГУЛИМАЛА: Ако това е вярно, че си простил моето минало и моето настояще, тогава бих искал да го докажеш.

БУДА: Как искаш да го докажа?

АНГУЛИМАЛА: Приеми ме за свой ученик. Ако ме приемеш за свой ученик, тогава ще повярвам, че ти наистина си ми простил, о, Господи.

БУДА: Ти си мой ученик, Ангулимала. Аз те приемам.

СЦЕНА 3

(Буда със своите ученици. Влиза Цар Прасенджит.)

ПРАСЕНДЖИТ: Учителю, толкова съжалявам, че не можех да дойда при теб толкова дълго време. Моето тяло стои в двореца, но моето сърце остава с теб.

БУДА: Да, сине мой, знам. Твоето сърце на преданост и стремеж е тук, но твоето физическо тяло е нужно в твоето Царство.

ПРАСЕНДЖИТ: Учителю, светът е толкова развален. Но твоята мечта един ден ще бъде изпълнена, и тогава в този свят няма да има страдание. Един ден светът ще узнае, че причината за страданието е желанието. Сега хората още се карат, бият и убиват един друг. Имам няколко тъжни новини за вас: точно последната седмица един член на царското семейство беше наръган до смърт от Ангулимала, дакоита. Сигурен съм, че си чувал за Ангулимала. Той отстрани десния палец на моя роднина и сега го носи около врата си. Колко усилено моите войници се опитват да го заловят! Но този престъпник никога няма да бъде хванат. Това е много тъжна новина за мен. Учителю, моля ти се да направиш нещо за моя роднина във вътрешния свят.

БУДА: Определено ще направя нещо за него.

ПРАСЕНДЖИТ: Сигурен съм, Учителю, че ще дойде ден, когато дори убиец като Ангулимала ще бъде трансформиран чрез твоята Светлина и Състрадание.

(Ангулимала сега е ученик. Той седи сред другите ученици, слушайки този разговор. Той е с гладко обръсната глава и носи обикновената дреха на просяк.)

БУДА: Прасенджит, трансформацията на Ангулимала вече се случи.

ПРАСЕНДЖИТ: Как? Кога? Къде?

БУДА: (сочейки към Ангулимала): Ето го Ангулимала.

ПРАСЕНДЖИТ: Това е Ангулимала? Този, който уби стотици хора? Това е Ангулимала? Това е убиецът? Виждам светлина около неговото лице! Как е възможно?

БУДА: Неговата трансформация вече се случи.

СЦЕНА 4

(Цар Удаян от Каушамби и неговата съпруга, Магандия.)

УДАЯН: Магандия, защо ти винаги говориш лошо за Буда?

МАГАНДИЯ: Мразя го! Мразя го! Мразя го! Той ме обиди! Трябва да си отмъстя!

УДАЯН: Колко странно, колко странно! Буда, от всички хора, те е обидил? Как? Кога?

МАГАНДИЯ: Преди да се омъжа за теб, аз го обичах най-нежно. Но той отхвърли моята любов брутално.

УДАЯН: Учуден съм. Сигурен съм, че той е отхвърлил любовта ти внимателно, а не брутално.

МАГАНДИЯ: Говори каквото искаш. За мен Буда не е състрадателен човек. За мен той е жесток човек. Той създава разочарование в сърцата на другите. Той създава унищожение в животите на другите.

УДАЯН: Но сега, след като се омъжи за мен, не си ли щастлива с мен, скъпа моя?

МАГАНДИЯ: Да, щастлива съм, но обидата си е обида. Нито аз мога да забравя обидата на Буда, нито мога да му простя.

(Влиза пазач.)

ПАЗАЧ (поздравява Царя и Царицата): Буда и неговите ученици да нетърпеливи да ви видят, Ваше Величество.

УДАЯН: Моля, пуснете Буда и неговите ученици да влязат. Толкова съм щастлив, че сам Буда е дошъл в моя дворец.

(Излиза пазачът.)

МАГАНДИЯ: Буда! Буда! Помисли за дявола и дяволът се появява. Не мога да понасям Буда. Изобщо не мога да го понасям! Ти остани с твоя Буда, но аз си тръгвам!

(Излиза ядосано, чупейки една ваза.)

(Влизат Буда и неговите ученици. Цар Удаян му предлага душевен поздрав.)

УДАЯН: Буда, моля, седни на този трон.

БУДА: Цар Удаян, предпочитам да седна на пода. (Сяда.)

УДАЯН: Ако ти седиш на пода, тогава моето място също трябва да бъде на пода, мой Господарю/Господи Буда. (Сяда.)

БУДА: Деца мои, седнете. (Всички ученици сядат.) Къде е Царицата?

УДАЯН: Тя е извънредно заета. Опасявам се, че няма да може да се присъедини към нас.

БУДА: Разбирам, Царю Удаян. Известно време ти ще бъдеш зает да слушаш моите духовни учения, а тя ще бъде заета да ме обижда и кълне.

УДАЯН: О, Буда, никой не може да скрие нищо от теб. Ти си цялото знание.

(Буда се усмихва.)

АНАНДА: О, Господи, защо идваш в това Царство на Каушамби, където Царицата е враждебна към теб? По нашия път към двореца толкова много хора ти се присмиваха, те обиждаха и те заплашваха. Ти знаеш съвършено добре, че Царицата е тази, която ги подстрекаваше последните няколко години да говорят и правят всички тези небожествени неща на теб.

БУДА: Ананда, мой най-посветени ученико, кажи ми едно нещо: ако отидем на друго място и там ни обидят, ако сме критикувани и заплашвани по същия начин, по който сме заплашвани в това Царство, какво би предложил да направим тогава?

АНАНДА: Господи, ние би трябвало незабавно да се преместим на някое друго място.

БУДА: А на новото място също ако срещнем същия проблем, какво би трябвало да направим?

АНАНДА: Тогава, Господи, трябва да отидем на някое друго място.

БУДА: Ананда, ако същото нещо се случва отново и отново навсякъде, където отидем, какво ще направиш?

АНАНДА: Всеки път, щом сме критикувани и обиждани, мисля, че би трябвало да отидем на ново място, за да спазваме/следим съдбата си.

БУДА: О, Ананда, най-обично дете, ако се местим от едно място на друго с идеята да намерим по-добро място за манифестация на Истината, ние никога няма да бъдем успешни. Истината трябва да бъде проявена тук, където сме, а не някъде другаде. Веднъж щом Истината е установена тук, в един миг Истината ще бъде открита навсякъде. Истината трябва да бъде установена тук и никъде другаде. Отново и отново ще ти кажа, Ананда, че Истината трябва да бъде видяна, почувствана и осъзната отвътре, и тогава проявена тук на земята, където и да сме, и никъде другаде.

Автор Шри Чинмой

Превод Sukhpakhi