Кравата й трябва да умре утре

РОЛИ:

Кришна

Арджуна

Жена, много посветена на Кришна

СЦЕНА 1

(Вечер. Кришна и Арджуна ходят по улицата. Съвсем тъмно е. Една жена ги вижда.)

ЖЕНА: Изглежда ми, че двамата сте се загубили в тъмното, и че се нуждаете от място, където да пренощувате. Ще бъда щастлива да сте ми гости тази нощ.

АРДЖУНА: Това е прекрасна идея.

КРИШНА: Нека останем при нея.

ЖЕНА: Ще бъда много щастлива да ви имам за мои божествени гости.

(Излизат.)

СЦЕНА 2

(Домът на жената. Влизат всичките трима.)

АРДЖУНА: Колко деца имаш?

ЖЕНА: О, аз нямам деца.

АРДЖУНА: С какво се занимава твоят съпруг?

ЖЕНА: Аз нямам съпруг. Моят съпруг умря отдавна. Съвсем сама съм.

АРДЖУНА: Тогава как се издържаш? Извинявай, че сме дошли тук да те товарим.

ЖЕНА: О не, не. Не съжалявайте. Аз съм доста богата. Моят Господ Кришна ме подкрепя. Кравата дава мляко, и аз продавам млякото и така поддържам моя живот на земята. Така че, много се радвам да приема двама ви. Нека ви нахраня с малкото, което имам.

(Тя носи храна и им я предлага. Арджуна и Кришна ядат щастливо.)

КРИШНА: Най-вкусната храна!

ЖЕНА: Всичко е благодарение на Господ Кришна. Той е моят Господар; той е моето всичко, моят Господ Кришна. Чувствам, че вие двамата сте много добри и духовни. На кого се молите?

АРДЖУНА: Ние също се молим на Кришна. Той е много велик.

ЖЕНА: Толкова съм щастлива, че двама преданоотдадени на Кришна са дошли тук. Толкова съм щастлива и горда, че ние тримата сме заедно.

(На следващата сутрин Кришна и Арджуна си заминават.)

КРИШНА: Много съм ти благодарен за твоята щедрост.

АРДЖУНА: Аз също съм благодарен за щедростта ти.

КРИШНА: Нека Кришна те благослови. Нека Кришна те ръководи.

АРДЖУНА: Нека Кришна те пази, и нека получиш визия на Кришна.

(Кришна и Арджуна излизат.)

(Кришна и Арджуна ходят заедно.)

АРДЖУНА: О, Кришна, тази жена е толкова бедна. Защо не направиш нещо за нея? Не можех да й кажа, че ти си Кришна, защото нямах разрешението ти. Но ти можеш да видиш, Кришна, как страда тя. Тя няма никого на земята. Нейното единствено средство за препитание е кравата й. Тя има само кравата и нищо друго на земята. Как може да живее тя, Кришна? Моля те, дай й нещо. Дай й подарък, умолявам те. Дари я с някакъв подарък, така че да може да води по-добър живот.

КРИШНА: Вече я дарих с много голям подарък.

АРДЖУНА: Какъв е твоят подарък?

КРИШНА: Подаръкът е, че нейната крава ще умре утре.

АРДЖУНА: Кришна, тя ни нахрани и това е твоят подарък? Какво! Такъв подарък ли й даваш! Толкова ли си неблагодарен, толкова жесток? Тя няма друго средство, за да се издържа, а ти искаш нейната крава да умре! Не мога да те разбера, Кришна. Изобщо не мога да те разбера.

КРИШНА: Вярно, Арджуна, ти не ме разбираш. Сега слушай. Тя винаги мисли за кравата. Кравата трябва да бъде нахранена; кравата трябва да бъде издоена; кравата трябва да бъде изкъпана, и така нататък. Искам тя да мисли само за Мен, и когато тя няма да има никого на земята, нито дори кравата, тя ще мисли за Мен през цялото време, посвещавайки Ми се двайсет и четири часа на ден. Ако нейната крава остане жива, тя ще се бави на земята и постоянно ще мисли за кравата, а не за мен. Няма да направи толкова голям напредък. Но тъй като аз сега й отнемам кравата, скоро ще дойде точния момент за мен да я отведа от този свят, и след няколко години ще й дам по-добро и по-изпълващо прераждане.

АРДЖУНА (покланяйки се): О Кришна, ти си прав. Ти винаги си прав. Твоите пътища са загадъчни, но аз виждам, че ти винаги си прав, съвършено прав, веднъж щом те разбера. Ти винаги си прав, мой Кришна.