МЕДИТАЦИЯ И СЪСРЕДОТОЧЕНОСТ

„В нашето Учение „да седиш” означава, че нямаш никакви препятствия и не възникват мисли при никакви външни обстоятелства и условия. „Медитация” (чан) означава вътрешно съзерцание на собствената изначална природа и отсъствие на вълнение.
А какво означава медитация и съсредоточеност? „Медитация” се нарича отказът от външни признаци, а „съсредоточеност” – вътрешното спокойствие. Ако съществува привързаност към външни признаци, вашият ум няма да бъде спокоен: ако съществува отказ от външни признаци (на нещата), то умът ще бъде спокоен и вашата изначална природа ще бъде естествено чиста и съсредоточена. Щом като човек започне да се опира на външните обстоятелства, възниква движение, а движението предизвиква безпокойство. А ако се откажеш от външните признаци, това вече ще бъде медитация (чан); ако запазиш вътрешното си спокойствие, това ще бъде съсредоточеност – самадхи.

Следователно освобождаването от привързаността към външните обекти е медитация – чан, а запазването на вътрешно спокойствие – съсредоточение – самадхи. Затова се казва „медитация” и „съсредоточеност”. Когато съзерцавате собствената си природа, вие ще съзрете собствената си чистота, като се занимавате с практиката на самоусъвършенстване ще съзрете тялото на Буда в собствената си природа и собствените ви деяния ще станат деяния на Буда. По този начин, работейки върху себе си, вие ставате Буда.”

Хуейнън
Шести патриарх на дзен